Премиерът Борисов огря днес, броени дни след обстойното си говорене пред БТВ, и от екрана на конкурентната й Нова телевизия.
Отказвам да го коментирам обстойно отново. Не желая да влизам в схемата на резоньорството, която той налага. Защото съвсем неотдавна беше и в удобната изповедалня на БНТ “Панорама”. Сумарно това означава, че облъчва рекордна зрителска аудитория в поверената му България чрез един ударен пропаганден маратон.
Че как няма да “уважи” и БНТ! Там забраняват коментатори, които го критикуват ( което знам от собствен опит на базата на сравнението с частните телевизии, където все пак се мъчт да демонстрират плурализъм и критичност към властта Му).
За благодарност шефовете на държавнта телевизия днес бяха оставени с поправка в закона(!) да управляват и след края на мандата на сегашното ръководство, изтичащ по закон на 9 август. Смениха закона, за да не сменят началството- това наистина е безпрецедентен стадий на демонстрирания приоритет на властта у нас във връзка с контрола й върху медиите.
Всички отзиви, поне от видяното в интеренет, побързаха да обявят, че днес началството на БНТ било бетонирано. Нищо подобно: бетонира се Борисов чрез този ход, държейки на къса каишка зависимите от неговата воля шефове на БНТ. Ако и когато реши, ще нареди да се отприщи процедура по избора на ново ръковоство- в случай, че помилваното старо прояви непослушание. Такъв е смисълът на поправката в закона, гласувна днес, според която шефове остават на постовете си до “стартиране на процедура” по избора на нови.
По-нахално заявяване на държавния контрол върху най-важната за “простолюдието” медия не се беше случвало през целия преход към упадъчния стадий на днешната демокрация, в който катастрофалният срив на медийната свобода е основно мерило за това какво се мъти в демократуните на гласуващите за запазване на удобното за тях медийно статукво в държавата. Сделката при това е очевидно сключена между видимо управящи и невидимо подкрепящата ги опозиция.
Прилича ли ви това на предизборна кампания на един кандидат за президент или да?
Казано на английско – български език Борисов е kandidдат, нещо като Candid Microphone , което у нас се превежда като “скрита камера”, макар в оригнал да означава “скрит микрофон” ( когато става дума за политик, по – важно е да чуваме откровенията му пред таен микрофон, отколкото да му гледаме омръзналата физиономия, но у нас политиците не попадат в този медиен капан, запазен за дребни гризачи, с чийто безобразийца бива захранвана масовата публика).
Ето защо той вече открито ни подготвя да ни “изненада” със себе си в ролята на Цар Обединител. Даде заявка днес, че обмисля промяна в мнението си за кандидата на своята машина за избори – президентът трябвало да бъде обединител, хвърли той задочен камък в градината на Плевнелиев, срещу когото Петата колона вие на умряло именно с твърдението, че разединявал българите, заемайки проатлантическа позиция. Съответно Борисов не отрече този път вероятността това да се “окаже” лично той въпросният обединител.
Другото му послание от днес също заслужава кратка реплика: да сме внимавали с изказа за Турция защото можела да ни залее с бежанци. Едно към едно това е подходът му и към Русия. Докато Турция можела да ни залее ( с бежанци), то Русия пък можела да ни остави на сухо като ни спре газа ( както ми заяви лично в отговор на мой въпрос защо охранява такава предано Монумента на окупационната червена армия МОЧА).
Както се вижда, Борисов води политика на невъздържано бръщолевене пред българската публика и на максимална сдържаност пред “големите”, като Путин и Ердоган, спрямо които се самоопределя за “малък” ( макар да е всъщност жалък).
Нито Русия ни спира кранчето ( с такъв послушен Борисов няма и защо да ни отчуждава с наказания- час по час премиерът ни се кълне във вредата от санкциите срещу Русия и в миролюбивите си намерения спрямо нея, сякаш може да бъде иначе и България “отново” , според него, да обяви война на СССР, т.е. Русия ), нито Турция може да пусне онези милиони бежанци да ни прегазят – по простата причина, че от многобройната маса мигранти само няколкостотин хиляди се намират в бежански лагери, чиито шлюзове предполагаемо ( според Борисов) могат да бъдат отворени, за да ни “залеят”. Премиеърт обаче ги “пуска” , докато Турция реално ги спира- той ги пуска, тя ги спира…
Плаши ни с най-лоши поличби, за да изглежда като наш спасител от собствените си внушения. Студената война днес му се струвала по-лоша от предишната. Че как иначе ще изглежда като победоносен пожарникар, който гаси с маркуча на разпалваните от него страхове ледените талази на студения огън, за който той вини безадресно и двете страни, заставайки в желаната от Кремъл разкрачена между Русия и Запада поза на “неутрален атлантик”?
Факт е обаче, че критиките срещу Борисов се натъкват на изкуствения медиен заслон, но не и на масово народно недоволство. Защото има късмета да управлява с парите на европейците. Иначе в корумпираната ни държава той щеше да бъде отдавна Цар Обед(и)нител. И понеже на власт го крепи “междунарното положение”, все повече се изявява като международен коментатор, връщайки се към зората на своите публични изяви, когато заяви ( пред пишещия тези редове в качеството му на водещ на предаването “В десетката” по БТВ) като главен секретар на МВР, че вътрешната политика за него е “лайно в целофан”.
