„Такова животно нема” е вероятно най-известният виц за Вуте, който отказал да повярва на очите си, виждайки за първи път жираф. Тази фраза отдавна е банализирана. Вицът обаче не може да накара чужденец да се засмее, освен ако не знае що за животно е Вуте. Иначе звучи абсурдно, но не и смешно защото не всеки абсурд е смешен.
В същата роля се набутва Борисов с днешното си възклицание, че не можел да възприеме ДСБ като опозиция, защото до вчера си били „първа дружба”. Видно е, че владее комунистическото изкуство на окепазяването на непослушните чрез отказ да ги признае за различни от себе си. Обаче става за смях с проявата на висша форма на нарцисизъм, която не му позволява да повярва, че някой „вече” не го обича. Толкова сладък, мил, добродушен, интелигентен, обаятелен ерудит и финяга е, а пък да не го обичат (вече)! Амчи такова животно нема!
Всъщност става дума за тежка форма на политическо опияняване (от успехите, както би казал др. Сталин, кумирът на ментора му Путин). То води до другата анекдотична ситуация, при която препилият до пълно оглупяване мъж претендира да знае по-добре от жена си, че това не са нейни деца, заявявайки по този начин, че преценката й за неговото пиянство не е вярна, щом дори не знае, че не тя е родила точно тези деца.
Няма да се учудя обаче, ако Борисов продължи с компроматите за “дружбата си” с ДСБ по начин, по който се държат изоставените брачни партньори с претенция за неотразимост на собствения си чар и да започне да разказва пикантерии от спалнята. Правил го е вече. Например припомни веднъж по адрес на Иван Костов, който беше проявил слабостта да занесе букет на обездвижения със счупен крак след едно мачле софийски кмет Бойко. В пристъп на йезуитски гняв по политически причини по-късно Борисов разказа този епизод и събра овациите на всички долнопробни човечета, които харесват малките мръсни историйки, разказани от някой простак.
Някои простаци пускат за отмъщение разголени снимки на довчерашните си приятелки, а други , като Борисов, използват богатия опит на комунистите и кагебистите, които ехидно наказват “предателите” с подмятания за това колко предани на партията и на КГБ били изоставилите ги някогашни другари ( каквито впрочем- да вметна заради острата аналогия – точно от ДСБ не са били спрямо Борисов).
Извън вицовете обаче трябва да се извлече една поука: не се доближавайте до Борисов, ако не искате някой ден да се похвали, че ви е изнасилил с ваше съгласие и нямате начин да се изчистите от клеветата. Моя милост се придържа към това поведение от първия миг на запознанството си с този човек – не защото съм много умен, а защото той е много елементарен за разчитане.
Share on Facebook