“Ние сме се придържали към Решение 404 на Министерски съвет от 2014 година. Решението не е отменяно, но трябваше да се избере подходящ момент за българската номинацията за генерален секретар на ООН. Разочарован съм от истеричния, фалцетен шум, с който се говореше по тази тема. Това по никакъв начин не допринесе за успеха на номинацията”, заяви по БНТ министърът на външните работи Даниел Митов.
Когато служиш на Борисов, който служи на Първанов, който служи на култа към една държава, която не е България, можеш само да разочароваш и малкото очаровани от теб досега българи, някои от които се надяваха да постъпиш достойно, вместо да обслужваш московската кандидатура, която се именува Ирина Бокова. Но пък вече си очарователен за Първанов, Сидеров и прочее вождове на петата колона на Путин в България.
Дали си умилостивил самия Путин е въпрос с понижена чудност, защото „Москва не вярва на сълзи” ( както често обича да ехидничи Георги Първанов).
Това, че Бокова е най-важният троянски кон на Кремъл от българско потекло, стана ясно още през 2008 г. Като лично протеже на президента Първанов ( лицето на отношенията с Русия, по Светлана Шаренкова), тя беше внедрена в битката за овладяване на върха на ЮНЕСКО като истинската руска кандидатура под руско прикритие.
За целите та камуфлажа Москва жертва тогава своята пешка Яковенко черз неговото корупционно обещание Русия да плати на организацията милини долари, ако бъде избран- и съответно веднага стана неприемлив. Така беше открита тайната руска писта за Бокова към поста в ЮНЕСКО.
За нейната близост с бившия руски посланик в София Александър Авдеев, издигнат от Путин за министър на културата (след като междувременно Бокова и Авдеев се оказаха „случайно” заедно посланици в Париж), съобщава в свой доклад бившата американска посланичка в ЮНЕСКО Луиз Оливър, запозната с българската действителност от първа ръка като член на борда на Американския университет в Благоевград.
http://glasove.com/categories/novini/news/uikiliyks-spetsialnite-vruzki-mezhdu-bokova-i-avdeev-pritesnyavali-amerikantsite
Че Бокова е кандидатът на Москва и този път, написа „фалцетно”(?) британското списание „Икономист” . http://www.dnevnik.bg/sviat/2016/01/26/2693139_ikonomist_irina_bokova_izglejda_kato_kandidatut_na/
„Вярно е, че Студената война приключи отдавна и много бивши комунисти в бившия Варшавски пакт станаха демократи с добра репутация.
Но авторитарните лидери по света отново са в подем и Путин е главният сред тях.
Като генерален секретар на ООН Ирина Бокова би имала глобално влияние и може да създаде проблеми за САЩ”, написа само преди два дни ( също „фалцетно”?) „Уолстрийт джърнъл” http://www.mediapool.bg/uolstriyt-dzharnal-stoi-li-klintan-zad-kandidaturata-na-bokova-za-oon-news245340.html
Това ли са „истеричните гласове”, които му пречат на Даниел Митов?
Ако има някаква истерия, то тя е доминиращото лобиране за руската кандидатура Бокова в българските медии, подкупвани с евросредства методично от правителството на Бойко Методиев. Соломон Паси например наистина стигна до фалцетност в дуета си с Първанов в това отношение. Ултиматумите им към премиера дадоха резултат предсрочно, месец и половина преди крайния срок за обявяване на кандидатурата на България, за който самият Борисов говореше миналата седмица в Лондон, определяйки хоризонта за обявяване на това решение.
В подкупваните от правителството медии няма никаква истерия и фалцетност срещу руската кандидатура Бокова. Отделни български гласове си позволяват да й опонират в свободното пространство на интернет, заклеймено по тази причина от Путин като „изобретение на ЦРУ”. Очевидно и малкото медийна свобода в обсъждането на руската кандидатура Бокова им се вижда на нашите управляващи непоносима.
При безалтернативното номиниране на Бокова през 2008 г. Първанов и Петата му колона тук бяха толкова успешни в заглушаването на всяка дискусия в медиите, че чак „Ню Йорк таймс” се впечатли от това и даде думата на един български блогър като глас на съпротива срещу диктатурата на тази безалтернативност в България. Вестникът цитира коментатор в ivo.bg, който изтъкваше факта, че дори в Египет кандидатурата на страната за директор на ЮНЕСКО е била обсъждана в публичното пространство, за разлика от България, където нищо подобно не се случи. http://ivo.bg/2009/09/24/1697/
Искаше им се и този път да повторят успеха си по премълчаване, но поради по-големия залог ООН и заради рецидивизма на Москва, в опонирането на руската игра с българската пешка Бокова се включиха и световни медии, на които Митов не може да държи такъв тон, като на българските свободни гласове в интернет. Поради което си го изкарва на беззащитните си сънародници с истерично и фалцетно размахване на пръст.
Посланик Нанси Макълдауни информира Вашингтон през октомври 2008 г. в доклад, изтекъл в Уикилийс, че България е в едно легло с „Лукойл” и „Газпром”. Тя ли не знае, като специалист по енергийните въпроси, изтеглена в това качество от София в екипа на Барак Обама след изборната му победа?
http://e-vestnik.bg/12321/bivola-i-wikileaks-zhadna-za-strasti-balgariya-v-legloto-s-gazprom-i-lukoyl/
Явно и днес България не може да каже „нет” в своето прокрустово проруско ложе. Нещо повече, ролята на адвокат на руската игра, вероятно за назидание, е възложена на външния министър Митов, „прегрешил” като един от малкото български политици, които са си позволявали досега да изразяват несъгласие с Москва. Бо(й)ковата кауза, както се вижда, се оказва толкова важна, че се налага и Митов да се излага.
След като и големият седесар Петър Стоянов си призна миналата седмица „аз съм русофил”, наричайки комплексари критиците на руската политика в България, днес Митов го допълни и надскочи дори, определяйки ги като истерици.
Още колко доказателства от подобен калибър трябва да изплуват, за да стане ясно на всички, че отношението към Русия е разделителната черта в България, а не някакво фалшиво обозначаване с леви и десни етикети?
Апропо, твърде жалка позиция е Митов да цитира решение „номер който и да е” на предишното правителство ( за издигането на Бокова), като оправдание за придържането към него. Каквото е решил Орешарски ( под диктовката на Пеевски, може би), се е превърнало в парадигма и за Борисов, така ли?
Всъщност е видно, че парадигмата за приемствеността се изпълнява в частта, демонстрираща продължение на номенклатурната кариера на един началнически комунистически клан. Карат ни да се съгласяваме, че няма негова алтернатива в днешна България. Това май не бива да ни учудва в страната, където грижливо утвърждаваната безалтернативност на самия Борисов е главно негово политическо оръжие.
Не бих акцентирал върху този популярен антикомунистически довод. За мен руската връзка е водещата тема в този казус. Всичко друго налива вода в мелницата на „патриотите” и нападките им срещу „антипатриотите”, които си позволяват да не искат „една българка” да оглави световната организация. Но позоваването на Митов на вече взетото от кабинета Орешарски решение не ми остави друга възможност, освен да се посоча и този абсурд.
И последно, за сведение на Митов: решението на Столичната община от 1993 г. за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) също не е отменено. Какво друго, ако не сервилността към Кремъл, пречи то да бъде осъществено по заповед на неговия началник Борисов, който разполага с всичките лостове, кирки и лопати, необходими за целта в изпълнителната и общинската власт!
Share on Facebook
