Мария ЛУЦОВА

Божана Апостолова е поет, прозаик и издател. Завършва Българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Велико Търново.  Два месеца преди 10 ноември 1989 г. напуска работата си като директор на Дома за култура към тогавашната Дирекция „Местна промишленост и битови услуги“ и започва да се занимава с посредническа дейност, насочена към полиграфията.

Събира поръчки за етикети, дипляни, календари и др., които печата в държавната печатница в Пловдив. Основава Издателство „Жанет 45“, следва студио за предпечат, после малка печатница, която с годините се разраства в полиграфически комбинат с най-модерна техника, а през 2001 г. - и Книжната борса „Жанет 2001“.  

Автор е на стихосбирки, романи и книги за деца.  Нейни книги и отделни творби са преведени на немски, турски, руски, италиански, унгарски, испански, сръбски, чешки, румънски, гръцки и други езици.  Създател на Литературния фест „Пловдив чете“ и инициативата „Младият Пловдив чете“.

 

- Г-жо Апостолова, днес е откриването на "Пловдив чете".  Какво послание отправяте към пловдивската публика преди старта на литературния форум?

- Всеки от нас е замислен за собствения си живот. Всеки от нас иска да успее. А успехът се крие в духовния потенциал. Затова призовавам - четете, четете, четете. Така ще забравите да полагате толкова усилия за излишно голяма къща, за излишно богата трапеза. Духовната храна прави очите различни, изправя тялото, дава сила и гордост. 

- Толкова много години организирате фестивала, виждат ли се реалните резултати от усилията на екипа ви?

- Това, което още ме поддържа, защото организацията на „Пловдив чете” изисква много усилия, е моят изключителен екип. Гергана Георгиева, Яна Дечева и Ива, които работят на борсата на „Жанет 45”, са много всеотдайни, много работливи. В програмата на двата фестивала - „Пловдив чете” и „Младият Пловдив чете”, има близо 70 събития. Те се случват в рамките на 4-5 месеца.

Сега за седмица събитията са над 40. Всяко едно от тях изисква организация, изисква присъствие на човек от екипа. Щастлива съм да споделя, че първият знак за интереса към фестивала идва от включването на доброволците. В началото беше трудно да ги убедим, че си струва усилието. Сега те сами ни търсят и заявяват желанието си да участват и да се присъединят към екипа на „Пловдив чете”.

Същото важи и за участниците - за това издание на фестивала имаше заявени над 100 събития. Някои от тях отпаднаха, защото е невъзможно да се случат в рамките на една седмица.

- А увеличават ли се четящите пловдивчани?

- Няма да се уморя да повтарям, че най-важната мисия е да хванем децата. Гордея се, че благодарение на общите усилия все повече малчугани откриват магията на книгата. По време на „Младият Пловдив чете” се срещнах с толкова будни и умни момичета и момчета, които купуваха книги, интересуваха се, задаваха въпроси на гостите си - известни български писатели, илюстратори и преводачи.

Те ще запомнят срещите с хората на словото завинаги. Така че промяна има, усеща се, но тя не може да се случи с магическа пръчка. Все повече четат и големите, защото продажбите на книги се увеличават. Това го отбелязват и моите колеги от веригите книжарници и от издателствата.  

- Кои са най-продаваните книги - от български автори или преводни?

- Нашето издателство работи преди всичко с български автори. Най-продаваните книги са на поколението, което създадохме в „Жанет 45” с огромните усилия на екипа, с душата си, а и с немалко инвестиции. Става дума за писатели като Милен Русков, Георги Господинов, Константин Трендафилов, Илиян Любомиров, Димана Йорданова, Росен Карамфилов и много други.

Близо 1500 книги съм издала, от тях 1300 са български. Зад този успех стои трудът на редактори, на илюстратори... Всеки един от тях има принос. Всяка брънка от веригата има своето важно значение.

- Каква е цената, която плащате?

- Цената, която плащам, е липсата на свободно време, за да се посветя на личното ми творчество. Единствената книга, за която си взех отпуск и работих по-дълго, е "Делнична библия".

Оттам нататък всичко, което съм написала, е на един дъх. Ще ви разкажа една любопитна случка. Директорът на голямо предприятие ме покани на бизнес среща, за да ми даде милиони тиражи етикети, а това е хлябът на печатницата ми. Тръгнах за Асеновград навреме в 8 сутринта. По пътя ме засече едно стихотворение, чух го направо. Спрях колата и започнах да пиша, после го прочетох няколко пъти. Когато пристигнах в предприятието, се оказа, че е 11.30 ч. Не съм усетила кога е изтекло времето.

Разказах преживяването си на директора, а той се обърна към мен с думите: "Луда жена, аз предлагам купища пари, а нея я застигнало стихотворение". Като си тръгвах, той се усмихна под мустак и каза: "Я да го чуем това стихотворение". Истината е, че всеки плаща някаква цена. Наскоро в Пловдив гостуваше исландският писател Йон Калман Стефансон. Той сподели, че в продължение на година правителството субсидира автори, които да могат да творят спокойно, без да мислят за насъщния. Тук не се случва. 

- Дошло ли е време за повече подкрепа от институциите на българските писатели?

- Ако искаме да съхраним българския дух - да. Време е да се разбере колко важна е ролята на българския писател, да се намерят лостове, за да получи подкрепа. Само така ще тръгнем напред.

- Имаме нов министър на културата, нов зам.-кмет с ресор "Култура". Какви са очакванията ви?

- Харесвам Боил Банов от това, което виждам, че прави. Имам вяра в този човек. Смятам, че промяната ще настъпи само тогава, когато я движат хора с отношение към културата. Хора, които културата е приласкала. Няма как да управляваш машини и в същото време да си в течение с това, което се случва в една опера например.

След личната ми среща с новия зам.-кмет Александър Държиков имам надежда, че в Пловдив нещата ще потръгнат. Стори ми се благ човек, който е готов да помага. Надявам се да сме случили на зам.-кмет.

- Имате ли надежда, че най-сетне ще бъде намалено ДДС-то върху книгите?

- Не, нямам надежда. Нашите управляващи не проумяха едно, че хазната може да се напълни само с добра икономика, с работещи предприятия. Как да изкопаеш златна руда, като нямаш мина? Кой да напълни хазната? Издателите ли? Или туристите? Не може да стане и с данъци, защото на този народ ще му писне в един момент. В същото време свалянето на ДДС върху книгите ще донесе по-големи обороти на издателите, браншът ще надигне глава. В момента, ако една книга струва 10 лв., 2 лева даваме на държавата.

Това са много пари за джоба на българина. Ако тези 2 лв. отидат за закупуване на книги за читалища и библиотеки, пак е нещо. Истината е, че в България е героизъм да си издател - трябва да гледаш към небето и да молиш за талантливи автори, които въпреки безпаричието да създават качествени творби. Да подчиниш работата си на сложни схеми, за да ги популяризираш, да ги тиражираш и продаваш.