Когато следващата седмица британците решават дали да напуснат Европейския съюз, въпросът ще бъде прост: да или не. Всъщност евентуалното напускане може да бъде доста по-сложно - като протяжен, болезнен и може би мъчителен развод.

Социологическите проучвания предполагат, че на 23 юни, когато британците избират дали да напуснат 28-членния блок, към който се присъединиха през 1973 г., са възможни и двата варианта, а определяща роля вероятно ще имат избирателите, които още не са решили как да гласуват, пише Лорн Кук от Асошиейтед прес.

За щастие, в правните документи на ЕС има нова и неизползвана досега "клауза за излизане", която позволява на всеки член да напусне. На хартия тя изглежда ясна. Но, разбира се, не е. А ако е време за сбогуване, начинът, по който се разгърне процесът, ще има сериозни последици за Великобритания и вероятно ще окаже влияние върху бъдещото развитие на ЕС, казват експерти.

Правилата не предвиждат Великобритания да напусне ЕС веднага. Тя може да остане до две години, докато разплете връзките си с континента. Ако е необходимо, може дори да поиска удължаване на срока след двете години, но ще трябва всички 27 страни да се съгласят.

В този период британският министър-председател Дейвид Камерън или евентуалният му приемник ще трябва да уреди със своите колеги условията за излизането на страната. Условията на това споразумение ще трябва да бъдат приети от мнозинство от около две трети от държавите в ЕС.

Двете страни ще трябва освен всичко друго да решат дали Великобритания да остане в единния пазар на ЕС или да бъде подложена на нови търговски мита.

Именно тук останалите държави от ЕС могат да направят доста труден живота на Великобритания. От трудността на преговорите ще зависи бъдещето и на двете страни.

Някои казват, че европейците не са склонни да правят услуги на Великобритания. Като се имат предвид различните кризи в Европа - икономическата стагнация, извънредната ситуация с бежанците, екстремистките нападения - е трудно да се види защо членовете ще отделят време да преговарят добросъвестно с партньор, който ги изоставя. Лидерите може би вече проявиха доста голямо благоволение във връзка със специалните отстъпки, за които се споразумяха по-рано тази година, за да убедят Великобритания да остане.

"Би било в интерес на останалите от ЕС да гарантират, че това няма да създаде прецедент", каза изпълнителният директор на Центъра за европейска политика в Брюксел Фабиан Цулег.

Малцина може би ще са очаровани от мисълта за "страна отвън, която се ползва от някакъв вид избирателно, асоциирано членство, което може да изглежда доста привлекателно за редица други страни", каза той.

Тежките преговори може да означават правна и инвестиционна несигурност и е възможно да доведат до изключване на Великобритания от единния европейски пазар. Камерън много иска да избегне подобно развитие. Възможно е също така напрежението в самата Великобритания да нарасне, ако проевропейската Шотландия призове за нов референдум за своето бъдеще във Великобритания.

Освен преговорите има и бюрократичен възел за разплитане, което ще отнеме време. По оценка на Майкъл Емерсън от Центъра за европейски политически изследвания може да се наложи Великобритания да премахне около 5000 регламента, директиви и решения от своята правна документация, свързана с европейския вътрешен пазар на стоки, услуги, капитали и хора. Може също така да се наложи тя да излезе от около 1100 търговски споразумения, които ЕС има с други страни.

Всичко това може да създаде голяма несигурност за Великобритания, но може да бъде добре за ЕС в краткосрочен план. Евентуално болезнено излизане би попарило отцепническите амбиции на други страни, които обмислят възможностите си в отношенията с ЕС.

"Ако се стигне до болезнено излизане, мисля, че много малко други страни ще разглеждат това като сериозна възможност, особено ако то доведе и до разпадане на Обединеното кралство", каза Цулег. "За политиците това би било твърде висока цена."

В по-широк план обаче Brexit, както е известно евентуалното напускане на Великобритания, вероятно ще подкопае десетилетния европейски проект за по-тясно обвързване между страните в момент, когато той и без това е в деликатно положение.

"ЕС си има достатъчно проблеми, затова предпочита да не му се налага да се занимава и с британския проблем", каза ръководителят на отдела за външна политика в Центъра за европейска реформа в Лондон Иън Бонд. "Той би засилил своеобразната загуба на самоувереност, която ЕС преживя при икономическата криза от 2008 г. и така и не се възстанови наистина."

Ако Великобритания напусне, ЕС може да стане "по-склонен да се отбранява, по-предпазлив към предприемане на радикални реформи, които могат да накарат други страни да кажат: това всъщност не е посоката, в която искаме да вървим", заяви той.

Кой може да спечели, ако се стигне до излизане? Крайнодесните политически движения, които вече постигат значителни успехи в някои европейски страни на фона на тревогата от неспособността на ЕС да се справи с извънредната ситуация с мигрантите и да предотврати нападения в европейските столици. За тях Brexit "без съмнение би бил успех", каза Бонд.
 

/БТА/