Европейската комисия представи сметката, която страните от ЕС трябва да платят на Турция, за да спре притокът на имигранти. Лидерите получили искането на току-що завършилата извънредна среща на върха в малтийската столица Ла Валета.

България трябва да внесе 7 346 181 евро и 86 цента. Сумата е изчислена според Брутния ни национален доход, който се взема за база и при изчисляване на вноската за еврочленството. Нашият дял е 0,29% от  2,5-те милиарда, които страните членки трябва да съберат помежду си за Турция.

Най-много ще плати Германия – над половин милиард евро. От Франция се искат близо 400 млн., от Великобритания 409 млн. Приблизителна сума като нашата се иска от Хърватия, а най-малко от Малта – €1,5 млн.

Турция иска общо 3 млрд. евро, отпадане на визите за турски граждани и ускоряване на преговорите си за влизане в ЕС в замяна на спирането на имигрантите, тръгнали към Европа. Европейската комисия ѝ предложи през октомври план за взаимопомощ, който в момента се преговаря между Брюксел и Анкара. 2,5 млрд. от тях трябва да дойдат от бюджетите на страните членки, останалите 500 млн. – от европейския бюджет.

След срещата германският канцлер Ангела Меркел каза, че европейските столици ще могат да изключат сумата от бюджетния си дефицит, за да не бъдат наказвани за нарушаването на европейските правила. Вноските трябва да се издължат в рамките на две години.

Европейските лидери ще се срещнат с турския президент Реджеб Таип Ердоган в Брюксел в края на ноември, за да скрепят сделката. Новата извънредна среща на върха ще бъде организирана веднага, след като турското правителство бъде назначено.

"Европейският съюз ще направи, каквото се иска от него, надяваме се, че и Турция ще постъпи по същия начин“, заяви председателят на Съвета на ЕС Доналд Туск след края на срещата в Малта. Туск и Юнкер ще могат да говорят с Ердоган още през уикенда, тъй като Турция ще е домакин на Г-20.

Туск обаче подчерта, че Турция не може да е единственият партньор на ЕС за бежанците и че Европа ще се нуждае от страни като Грузия, както и от държавите от Западните Балкани.

Той предупреди, че ЕС няма време и трябва да действа бързо, ако иска да спаси Шенген. "Бъдещето на Шенген е под въпрос и времето изтича бързо", заяви Туск, повтаряйки, че ЕС спешно трябва да укрепи външните си граници.

Председателят похвали Чехия, Унгария и Словакия, които обещали да изпратят 225 експерти, които да вземат отпечатъци, да идентифицират и да правят интервюта с бежанците в планираните от ЕС 11 "горещи точки" в Италия и Гърция, откъдето имигрантите трябва да се преразпределят към вътрешността на Съюза, а тези, които нямат право на закрила – да бъдат връщани. Брюксел поиска 772-ма служители, но попълването на бройката върви бавно.

"Не съм щастлив от скоростта, с която се преразпределят бежанците. От 160 000 сме презаселили само 150. Ако го караме така, ще трябва да продължим до 2021 г.“, пресметна председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Юнкер се отнесе благосклонно към искането на Швеция да бъде включена в квотния механизъм за преразпределение на имигрантите. Стокхолм поиска част от пристигналите в страната да бъдат разселени в други държави, тъй като няма къде да настани всички желаещи. Швеция може да заеме останалия резерв от 54 000 души, след като Унгария се отказа от предложението да прати другаде част от своите бежанци. Общата бройка, договорена от ЕС, е за 160 000. От тях на България се падат 2050 души. До момента София не е приела нито един, но е заявила готовност пред Европейската комисия за 40 души.

Шефът на Еврокомисията съобщи, че вече е обсъдил с гръцкия премиер Алексис Ципрас създаването на европейската брегова охрана и обеща Европейската комисия да внесе законодателното предложение за нея до края на годината.