Скъпи ботевисти, 24.04.2018г. е една от най-черните дати за привържениците на най-великата игра и вярата им в българския футбол. Тогава тя просто умря. Бе убита от задкулисието, корупцията и тъмните игрички. Нейните убийци са ясни на всички, те са още там- на ул. Цар Иван Асен II. Не само бе убита, а бе и поругана. Бе поругана от безочието на един от главните виновници Венцислав Стефанов, който с най-голямата си наглост каза, че съдийството било перфектно. Г-н Стефанов, гледахте ли запис на мача, още ли мислите така? Чиста ли е съвестта ви пред вашите роднини и футболната общественост в България? Бе поругана и от безумната реакция на Съдийската комисия, която констатира грешките на главния арбитър, но нито го извади завинаги от футбола, нито пое отговорността за безумието да повери толкова важен мач на един рецидивист като си подадат оставките.
На предстоящото ни домакинство в неделя Южната трибуна ще остане празна. Празнотата и ще символизира смъртта на вярата у хората, че у нас все още се играе футбол. На нея ще има транспарант в памет на един покойник, който след дълго и мъчително боледуване почина. Но ние отново ще бъдем на стадиона, не заради вас, неуважаеми престъпници и убийци, а заради Ботев Пловдив, който ще ПРЕБЪДЕ след всички вас. Ще бъдем там, защото вярваме, че футболът ни все някога ще възкръстне. Е, да, вас не трябва да ви има, но и това ще стане. Ще бъдем на Централната трибуна, откъдето на първия съдийски сигнал хиляди карамфили ще полетят към терена за последно сбогом с вярата в българския футбол. Отново ще потърсим отговорност и ще изискаме оставките на Йордан Сталев, цялата Съдийска комисия и доживотната забрана за футбол за Станислав Ставров. Убийците и престъпниците трябва да бъдат наказани!
