„Аз мисля, че с начина, по който социалистическата партия води безогледна борба против всички партии, които стоят надясно от нея, с това доктринерство, с това общо отрицание на техните усилия тя е спомогнала в голяма степен да убие в българския народ вярата в неговите партии, а народ, който изгуби тая вяра в партиите си, е народ, готов да бъде тъпкан и мачкан…”

Това казва Атанас Буров в реч, посветена на режима на цар Фердинанд на 15 юни 1911 г. http://clubz.bg/62134-pára_v_svirkata

Драмата на Буров, чиято кулминация настъпва през септември 1944-та и най-вече на последвалия “народен съд”  половин година по-късно, когато и банкерът става жертва на разправата с “враговете на народа” по съветски образец, е сляпото му русофилство на убеден русолюбив антикомунист. Банкерът мразел комунизма, но обичал “Русия”, без оглед на факта, че става дума за СССР.  В тази своя шизофрения Буров е поддържал (от)лични отношения със съветското посолство в София и е вярвал, че може да угоди на грузинеца в полза на България. 

Превръщайки се в “силния човек” в последното независимо от СССР българско правителство на Константин Муравиев, съставено седмица преди  началото на съветската окупация, външният министър в този кабинет Буров е вероятният инициатор  за министър на отбраната да бъде поканен Иван Маринов, (д)оказал се по-късно като съветски агент. По сметката на Буров този малко известен генерал е трябвало да умилостиви Москва заради факта, че е бил женен за сестрата на шефа на българските комунисти Георги Кирков. http://ivo.bg/2013/07/21/защо-българските-русофили-не-емигрир/

Трудно е днешните “антикомунисти” във властта да бъдат сравнявани ( по ерудиция, житейски път и т.н.)  с Атанас Буров, но по шизофреничната им претенция да бъдат едновременно противници на комунизма и да обичат с религиозен плам ( постсъветска и путинистка) Русия, те се родеят с него. 

На снимките по – долу ( малка , но представителна част):

Красимир Велчев от ГЕРБ, Димитър Главчев от ГЕРБ, Менда Стоянова от ГЕРБ, Марио Тагарински ( в предишното Народно събрание, както и Христо Бисеров – и двамата са бивши висши дейци на СДС).  

Общото между тях , освен “други неща”, е любовта им към Русия, заявена чрез  членството им в групата за приятелство с нея в НС.

В сегашното Народно събрание техните подобия по този признак са мнозинство, формирано от представители на всички парламентарни групи, но начело по брой са  парламентьорите от ГЕРБ.

 

http://www.parliament.bg/bg/friendshipgroups/members/311

Share on Facebook