Чапай и Петка вървят през пустинята.
По едно време, ама умиращи вече от жажда, Чапай вика:
- Абе Петка, така и така май ще се мре, дай да те опъна един път!
- Да, бе!
- Дай бе, Петка. То от веднъж пед*раст на се става.
Мислил малко Петка, пък се съгласил.
Опънал Чапай Петка и продължили нататък из пустинята.
По едн време Чапай вика на Петка:
- Абе Петка, то се видяло, че ще се мре, ами дай да те опъна още веднъж. То от два пъти пед*раст не се става!
Дал му Петка и продължили нататък.
Едвам ходят под палещото слънце. По еднои време Петка вика на Чапай:
- Абе Чапай, що не вземеш да ме опънеш. То от три пъти пед*раст не се става!