Червената шапчица живеела в малко населено място, без достъп до основни лекарствени продукти.

Не, че тя се нуждаела от тях, но баба й всеки месец трябвало да приема лекарства по повод на 13 болежки, които в бурната й младост (която продължила до 60-годишната й възраст, за което има живи свидетели в селото) били само 3 (3 за щастие), но в последствие в резултат на усилията на много знайни и незнайни изпълнители на медицинска помощ се увеличили почти петкратно.

В горските територии, които се намирали в непосредствена близост до къщурката на баба й, растели десетки не-ГМО билки (съдържащи алкалоиди, гликозиди, сапонини, фитонциди и други вещества, които бабата си мислела, че произнася по-добре от аптекаря в големия град наблизо), както и горски плодове (богати на антоциани, антиоксиданти и др. полезни за забавяне на когнитивните нарушения вещества).

Естествено, с тези новини и с тази пенсия, бабата на Червената шапчица най-вече имала нужда от билките с алкалоиди… Но това е една друга история, която е 18+, а не историята за приключенията на Червената шапчица.

Майката на Червената шапчица се мъчела в един шивашки цех, от сутрин до вечер, борейки се със симптомите на инконтиненция от тежкото си раждане на здравнонеосигурена навремето и чакайки наследството на бабата, с вяра в по-добрия Утрешен ден.

Въпреки това, тази бедна жена изпращала на майка си всяка седмица храна и лекарства, които давала на Червената шапчица. Всяка седмица добрата внучка се отправяла към гората, за да занесе на баба си книжката на хронично болния, надлежно попълнена от фармацевта от големия град, както и няколко опаковки с лекарства, които бабата се правела, че приема съгласно указанията на лекаря, а всъщност намалявала всеки път дозата, за да й стигне до следващия месец.

Всичко вървяло няколко години по план – парите не стигали, лекарствата също, вярата - също…

От разходка на разходка в тъмната гора, един път седмично, и всеки път по-дълго, Червената шапчица пораснала.Как разбрала, че е пораснала ли?

Ами започнала да си измисля извинения, за да не носи повече лекарствата на баба си. Била много изобретателна в извиненията си, а баба й, която разбирала всичко й казвала да не се притеснява, че още имала от ония лекарства, без които не може. Казвала на внучка си, че кръвното налягане е в норма (била научила тази дума от вестника), че ръцете й не изтръпват толкова често, а досадния тремор вече дори не я притеснява. А истинската причина за порастването на нашата малка героиня била тайната й връзка с Вълка. Историята за тази връзка е разбира се, 18+-история, а това е приказката за Червената шапчица все пак…

 За запознатите само ще загатна, че това е една история, пълна с алкалоиди, инхибитори на фосфодиестераза-5, с последваща опашка от антидепресанти.

В началото на връзката им (първа за Червената шапчица и поредна за Вълка) влезли в употреба и значителни количества антимикотици и модерни антибиотици. След кратко, но резултатно ограмотяване на двамата влюбени от аптекаря от големия град, те продължили да се радват предпазливо на любовта си, вече без лекарства.

Времето минавало, бабата продължавала да живее без лекарства. Е, доста повече, отколкото пише в дебелите книги на лекаря от големия град, но все пак възможностите на един изтерзан организъм не са безкрайни.

И така, един ден бабата умряла, но не защото я изял Вълкът, а от непридържане към предписаната терапия.

Разбира се, това не спряло нейния личен лекар да продължава да й предписва лекарства и здравни услуги, ползвайки нейните лични данни. Бабата продължила и да гласува на избори след смъртта си. По същия начин получавала и социални помощи. Така всички били доволни – лекарят, системата, дъщерята, която получила къщата и внучката, която се отървала от гузната си съвест най-после (след многократни безполезни опити).

Само там, в края на селото, в една полуразрушена къща на 100 години един дядо пролял сълза, но не можел да си спомни защо, тъй като от месеци не си пиел лекарствата за Алцхаймер…