“Защо сме на този хал”, обичаме да се вайкаме по ориенталски неразбиращо този “хал” ( “положение” на арабски).

Свят широк, обяснения много. Ето ви едно от мен, което ми хрумна тази сутрин докато гледах поредното домашно видео с “доайена на БСП” Стефан Данаилов- този път по Нова телевезия, за да не изостане от конкуренцията в жанра “гостуваме на Ламбо у дома по негово благоволение”.

Отговорът на въпроса за този “хал”, от който се оплакваме, се крие в нашата корумпираност. Но не ( само) в онзи, финансовия смисъл на думата. Много лесно ни купуват и ни продават след това. Колко пъти БСП купи “народното доверие” и го продаде след това- повече и от ГЕРБ, нали?

Трудно може да се измисли по-подходяща илюстрация на тази покупко-продажба от соцдвойника на Бойко Борисов, какъвто е Стефан Данаилов, употребяван от десетилетия за улов на червен планктон, който да захранва ненаситния властови търбух на столетницата. Същият псевдоинтелектуалец е като Борисов, но с още по-беден речник и е далеч по-зле по отношение на правилния изказ. Откровено каканиже непрекъснато на нелитературен език “нема” и “голема”, но това, ще рече някой, е друга тема…

А нима наистина е “друга тема”? Че това е коскоджмити ( “доста голям” на турски) професор, който учи поколение след поколение на правилно говорене студенти по актьорско майсторство! Само че Данаилов, комуто медиите са изградили образа на недосегаем за критики и му се мазнят както дори и на Борисов не са се мазнили, минава за мъдър и поради това не му придирят, когато снизхожда да се обръща към водещите не само на “ти” и на “бе”, а дори и когато ги обвинява, че дрънкат глупости ( както направи тази сутрин).

Този човек, много се извинявам, е откровено прост и заиграва с простите – досущ като Борисов. Но същевременно е докачлив в самомнението си на незаобиколим фактор в партията и в културата- същата тази, която явно му липсва говоримо , че и писмено ( както се видя от онова негово “Збогом”). Очаквал бил да го питат кой да е министър на културата в служебния кабинет на Герджиков, защото “все пак…” не кой да е, а връх на културата на правата на бивш министър в тази област ( когато в края на 2008-ма отчиташе министерския си успех според това колко много руски артистични изяви имало в България през годината).

Подкупната българска аудитория , обаче , купува този продукт на Правешката култура такъв, какъвто й го п(р)одават на медийния тезгях. И защо? Ами заради…харизмата, казват продавачите. Още една прилика с Борисов!

Има и друга причина поради която доайеънът дои кравешкия възторг на зрител(к)ите. Склонността му да клюкарства. Понеже на него му е позволено всичко, той обича да пуска някоя и друга партийна клюка от суетната поза на познавач на спалнята в столетната бърлога. Днес, отричайки казаното от други клюкари, всъщност косвено потвърди думите им, че истинският господар на положението на “Позитано” е Кирил Добрев ( онзи, когато бяха заловили на границата с 200 000 марки, но нищо не му сториха, приемайки лъжите му за куриерската му дейност за чиста марка). Разказвайки клюката как (не) се е запознал със съпругата на генерал Радев в кабинета на Кирил Добрев , сладко(д)умният събеседник на Нова тв “издаде четата”. Всеки, който е чул излияниято на доскорошния, но вече обиден бивнш съратник на БСП Цветелин Кънчев, веднага е свързал намеците му с разказа на Ламбо в чий кабинет се явява- в този на същия Кирил Добрев.

Апропо, пак се извинявам, но Данаилов явно  не е и особено умен, което няма нищо с възрастта, като знаем.  Продължава да понижава президента Румен Радев без да си дава сметка за това, наричайки го упорито и многократно “генерал Радев”, макар днес той да стърчи над целия генералитет като главнокомандващ, т.е. е нещо като демократичен генералисимус по конституция.

Всичко дотук нямаше да има особено значение, ако на фона на демонстрираната  си простотия Данаилов не демонстрираше генералско самочувствие спрямо редниците в партията и в медиите, към които театрално се обърна за финал и като в лоша пиеса им обясни като един Наполеон да го слушат какво казва, ако искат да спечелят. “Играе -пичели”, би обобщил един друг нашенски кумир.

Ако някой пита, кой е режисьорът, който ангажира актьора за тази повтаряща се роля ( и то след като го помним не веднъж публично разплакан за съдбата на любимата му партия, за да стигне до днешната му поза на агресивен треньор, нахъсващ червения отбор от най-големите телевизионни трибуни), ще трябва най-напред да си отговори пред огледалото на въпроса защо допускаме подобни лъжепророци да ни будалкат със своите пороци и да ни ги представят като “харизма”.

Който купува ладата с убеждението, че е по-добра от ламборджини, нека се хваща на въдицата на Ламбо, набеденото ламборджини на Партията.

В края на краищата “кьорав карти не играе”, нали. Който забелязал, забелязал…Останалите да се сърдят на себе си, че сме “на този хал”.

Share on Facebook