Българските военни разузнавачи отбелязват днес своя професионален празник. С Указ № 190 от 31.12.1907 г., който влиза в сила на 12 януари 1908 г., княз Фердинанд създава Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, а на 11 февруари 1997 г.,а  със заповед на военния министър, датата е обявена за официален празник на военното ни разузнаване

По време на Балканската война (1912-1913) за първи път е осъществено въздушно разузнаване и са направени опити за радиосмущения, подслушване и прехващане на чужд радиообмен. Предварително организирано агентурно разузнаване и действащи чети са били използвани в широк мащаб.

Българското разузнаване дава своя принос в световната военна история с пълномащабно радиоразузнаване по време на Одринската операция. С 29 самолета и два балона за първи път се правят визуално въздушно разузнаване и снимки. Тогава са и първите опити радиосмущения, подслушване и прехващане на чужд радиообмен.

В хода на Първата световна война (1915-1918) към армиите и щабовете на дивизиите функционират разузнавателни служби. Съгласно клаузите на Ньойския мирен договор (27 ноември 1919) Разузнавателната секция е разформирана. Извършени са 932 полета за разузнаване от въздуха и за нанасяне на удари по важни обекти на противника.

През 1939 г. дейността на военното раузнаване е възобновена, а през 1940 г. е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел към Щаба на войската с три отделения - външно разузнаване, вътрешно разузнаване и контраразузнаване. Осигурена е нова техника за подслушване на телефонни разговори. През 1942 г. са положени основите на съвременното българско радиоразузнаване.

След Втората световна война (1939-1945) отделът прераства в Разузнавателен отдел на Генералния щаб, чиято задача е водене само на външно разузнаване. През 1947 г. структурите с контраразузнавателни функции са извадени от състава на военното разузнаване и стават основа на военното контраразузнаване.

Отделът се разраства в Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ) през 1950 г. В негово подчинение преминава парашутно-разузнавателен батальон (1951), формирана е отделна разузнавателна ескадрила за оперативно разузнаване, създаден е отряд за радиотехническо разузнаване (1957) и е открита школа за подготовка на кадри (1972). Информационното отделение ръководи апарата на военните аташета и радиоразузнаването, анализира постъпващите сведения и изготвя информационни документи.

С постъпването на самолети МиГ-25 за тактическо и оперативно разузнаване на въоръжение в Българската армия през 80-те години, възможностите на разузнавателната авиация се повишават. По това време РУ-ГЩ разполага със задгранични органи в повече от 35 държави.

Демократичните промени в България през 1989 г. заварват РУ-ГЩ с натрупан богат опит в оперативната работа и в състояние да предоставя на вишестоящите инстанции и войските необходимата им информация, както и да разкрива своевременно евентуално възникване на потенциална заплаха за националната сигурност.

На основата на Разузнавателното управление се създава Главна дирекция "Военна информация” (1999), която по-късно е трансформирана в Служба "Военна информация” (2000).

Днес главните приоритети в дейността й се определят от участието на България в колективната европейска и евроатлантическа система за сигурност. С политическата преориентация на страната ни въпросителните отпадат. Разузнаването се реформира, като дейността му се привежда в съответствие с политическите и военните реалности в глобален и регионален аспект.

Важен момент е преминаването на военното разузнаване в подчинение от началника на ГЩ на министъра на отбраната. През март 2012 г. за първи път в историята ни цивилен директор пое ръководството на Службата – бившият военен разузнавач полковник от резерва Веселин Иванов.