Преди 4 години на днешната дата на 73-годишна възраст след продължително тежко боледуване почина популярният актьор Тодор Колев

Колев страдаше от рак на белия дроб.  Месец прдеди кончината му той бе опериран във Военномедицинската акамедия (ВМА) в София заради множество туморни разсейки в костите.

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. 

В детските и младежките си години има неприятности заради увлечението си по джазовата музика. Изключен е от комсомола.

Завършва актьорско майсторство във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (дн. НАТФИЗ) при Николай Люцканов (1965).

Веднага след дипломирането си отива по разпределение в Смолянския театър. По това време пее шеговити песни, а колегите му го наричат Тошо Адама заради шивашкото ателие за модни мъжки облекла на баща му в Шумен "Адам".

През 1966 г. започва работа в театъра в Шумен, а през 1967 г. играе в театъра в Пловдив, където е един от създателите на Младежката театрална сцена.

Звездата му изгрява през 1969 г.

на Националния преглед на българската драма и театър, когато за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър "Лодка в гората" от Николай Хайтов, Колев получава първа награда.

Назначен е на работа в Нов драматичен театър "Сълза и смях", където играе до 1971 г., когато е уволнен.

От следващата година играе на сцената на театър "София".

Колев дълги години преподава в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". От 1992 г. е доцент.

Негови ученици са

 актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова и др.

По-известните му роли в театъра са Марин от "Лодка в гората", Васенка в "По-големия син" и Шаманов в "Миналото лято в Чулимск" от Ал. Вампилов, Орландо в "Както ви харесва" от Шекспир, Мъжът в "Миналата година по същото време" и др.

Връх в актьорската му кариера е знаменитата роля в "Човекоядката" от Иван Радоев на сцената на театър "София" през 1977 г.

Огромна популярност му донасят ролите в

над 30 игрални филма,

сред които са "Двойникът", "Господин за един ден" и особено "Опасен чар".

Носител e на много национални и международни награди.

Автор и водещ е на телевизионни предавания, най-забележителното от които беше шоуто "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" по БНТ през 90-те години на миналия век.

Друга страст на Тодор Колев е музиката.

От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон. Според самия актьор музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното.

През 1970 г. става популярен с дебютната си песен "Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала "Универсиада" в съпровод на оркестър "Метроном".

В края на 1975 г. голям успех има новата му грамофонна плоча, но месеци по-късно тя е "спряна", т.е. цензурирана, забранена. Актьорът е обявен за дисидент. В чужбина му е разрешено да излезе едва през 1987 г., когато във Франция получава наградата за мъжка роля във филма "Опасен чар" (1984).

Зрителите го помнят и от новогодишните програми на националната телевизия. Още през 1979 г. участва в програми по БНТ - първата е "Добър ден, довиждане". В новогодишната програма на телевизията от 1979 г. става прочут със своите "Иръпшъни".

През 80-те години на изпълнява редица шлагери, сред които "Жалба за младост" по музика на Морис Аладжем през 1983 г.

Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията "Трима тошковци веселят народа - Живков, Козарев и аз".

Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента

"Как ще ги стигнем американците" -

за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на Let it be на "Бийтълс".

Първи изпълнител е на песента "Жена на всички времена" (музика Морис Аладжем), която представя на фестивала "Златният Орфей", както и няколко песни по стихове на Борис Христов ("Петима музиканти" , "Самотният човек").

През 1982 г. песента "Някога по дългия бряг" по музика на Константин Ташев печели първа награда на конкурса "Бургас и неговите трудови хора". Солист е на Биг бенда на Българското национално радио, а най-дълготрайно и плодотворно е сътрудничеството му с тромбониста Георги Борисов и неговите оркестри "Динамит брас бенд" и "Борисов брас бенд".

От 1981 г. участва в телевизионните мюзикхоли на проф. Хачо Бояджиев. Има издадени пет албума: "Тодор Колев" (1983), "Немам нерви" (1990), "Фалшив герой" (1995), The best (1999), "Най-доброто" (2001).

Колев не остава равнодушен към демократичните промени в България

и се включва в политиката.

Става депутат от Съюза на демократичните сили в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 - 2 октомври 1991 г.). Съветник е по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада (1992-1993).

През май 1993 г. доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към професията си на актьор.

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга "Варненското софиянче от Шумен - живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни.

Според него това е книга за живота му, но не и книгата на живота му.