В средата на 4 век Римската империя, в която от няколко десетилетия християнството се радвало на спокойствие, то било сполетяно от бедата на гоненията на император Юлиян Отстъпник. Особен човек бил този Юлиян - уж бил християнин, но щом заел трона, решил да изкорени християнството и да върне на почит сред поданиците си старата езическа вяра. Мнозина мъченици просияли по време на неговото кратко, но бурно управление (361 - 363 година). Един такъв бил и честваният днес Василий от град Анкира (днешната Анкара).
Светият мъченик Василий принадлежал към знатните граждани на Анкира. За изповядване и проповед на християнската вяра, той бил хванат и доведен при игемона (управителя) Сатурнин. На въпроса на игемона вярва ли в Христа, свети Василий силно възкликнал:
- Няма друг Бог, освен Него.
Така светецът без страх засвидетелствал своята вяра в Христа, за което бил подложен на жестоки изтезания: закачили го на дърво и немилосърдно стъргали тялото му с железни оръдия. След това дръзновеният Христов изповедник бил изпратен в Константинопол и там отново бил подложен на същото тежко изпитание. После мъчителите започнали да разтягат тялото му с такава сила, че костите му излезли от ставите; при това одирали кожата му във вид на ремъци и пробождали тялото му с нажежени железни игли.
Свети Василий мъжествено претърпял тези мъчения, като бил подкрепян от Божествената сила. Накрая мъчителите го хвърлили в нажежена пещ. Запазен от Божията сила невредим, той бил отведен във вериги от Константинопол в Кесария и там бил осъден на разкъсване от зверове. С гореща молитва свети Василий очаквал мъченически венец и го получил, след като бил разкъсан от лъвица (Василий пострадал около 362 година)
Някои от сродниците и приятелите на светия страдалец внимателно събрали свещените му останки, помазали ги с благовония, обвили ги в повивки и ги погребали с чест. Впоследствие при гробницата на светия мъченик бил построен храм.
