- Казваш, че една четирийста част от богатството ми е за нуждаещите се. Много съм богат и докарах цял керван – четирийстата част от богатството ми. На кого трябва да го дам?
- Дай го на майка си – му отговорил Господ.
Минало известно време, човекът пак дошъл и пак се обърнал към Господ:
- Докато пътувах, богатствата ми се умножиха. Отново докарах керван с богатства. На кого да го дам?
- Дай го на майка си – отново му отговорил Господ.
Човекът си отишъл и когато дошъл след една година, отново се обърнал към Господ:
- Построих къща за майка си от златни кюлчета, покрих пътеката до къщата й с бисер. Когато се върнах, богатствата ми се умножиха още повече. На кого трябва да дам четирийстата част?
- Дай я на майка си.
За четвърти път дошъл човекът. Докарал със себе си още повече богатства и отново задал въпроса си. И Господ му отговорил:
- Дай го на майка си, а ако тя ти откаже, тогава го дай на баща си. Ако баща ти не го вземе, дай го на бедните. Ако бедните откажат да го вземат, дай го на децата си.
- Защо, Господи, три пъти ме пращаше при майка ми?!
- Защото майката е по-първа от бащата. Тя те е носила девет месеца под сърцето си, а баща ти не е участвал в това. Това е първата й привилегия. Между живота и смъртта тя те е родила. Баща ти не е участвал в това. Това е второто й превъзходство. Нощем е нарушавала съня си и с гръдта си те е хранила. Баща ти е спал през това време. Това е третото й предимство. След това родителите се изравняват. Но от приличие трябва първо да предложиш на майка си, а след това на баща си.
Тогава човекът попитал:
- А за децата?
Господ отговорил:
- На децата нищо не им трябва. Дал си им живот, това е всичко, от което имат нужда. Те са ви длъжни, а вие на тях нищо не дължите.
Тогава човекът казал:
- Ще нося майка си на ръце и ще обиколя всички свети места.
След три години се върнал и казал на Господ:
- Изпълних обещанието си. Носих на ръце родната си майка и обиколих за поклонение всички свети места, нито веднъж не я пуснах на земята. Дали платих дълга си към нея?
- Да, отчасти си платил дълга си. Платил си едно кърмене посред тъмната нощ, когато си бил безпомощно бебе.
откъс от книгата „Опитът на един глупак 3“ на Мирзакарим Норбеков
