Ден на национален траур. Ден, в който ще кажем по едно "Бог да прости", а по-безсърдечните ще промълвят "Ми така им било писано". 

Ден, след който нищо няма да се промени.

Ден, който няма да ни хвърли дори и за секунда в размисъл как да не продължаваме да се самоизбиваме по пътищата. 

Един от многото дни на траур. С нищо неразличаващ се от предишните. От следващите също. Защото следващи ще има.

*Коментарът е публикуван на 04.14.2018г.