След протестите в радиото и покрай разискванията около предстоящия избор на нов генерален директор на Българското национално радио този месец, в сградата на „Драган Цанков” отново е напечено. Водят се не само компроматни битки, но и открити схватки. Особено ожесточена е офанзивата срещу младия директор на Радио София Митко Димитров, който минава за приближен на сегашния бос на националното радио Радослав Янкулов.
Бившият генерален директор Валери Тодоров написа в официалния сайт на СБЖ унищожително писмо до младия си колега Димитров, което подписа с „Без уважение”. Защо, всъщност - в какво обвиняват директора на Радио София се опита да разбере журналист от „ШОУ” от самия него.
- Г-н Димитров, изчетох доста за вас и виждам, че общо взето дразните опонентите си с всичко, което би трябвало да е във ваш плюс: с младостта си, с дипломите, с налаганата от вас дисциплина, която се възприема като „фелдфебелщина” и пр. Вие не приемате критиките, но поне кажете как си ги обяснявате?
- Аз съм в една възраст, която е минало за мнозина, претендиращи, че знаят и могат всичко. В същото време се гордея, че постигнатото дотук се дължи на моя труд, упоритост и постоянство. Да, млад съм. Да, образован съм. Да, държа на работата и на реда. Който както иска, така да го нарича. Къде е проблемът? Чували сте поговорката „За кривото колело прав път няма”. Е, подходяща е в случая. Но комплексите на нереализираните не са норма, която да спазвам, защото съм градивен човек.
- Но в радиото прилича на кошер. Заформило се е някакво „дисидентство”, което пряко ви атакува. Атмосферата очевидно е доста натегната...
- Ако прилича на кошер, е добре - пчелите са най-трудолюбивите създания на природата, макар често в кошерите да се наместват и търтеи. По-страшно ще бъде, ако
радиото заприлича на терариум
– тогава каузата на националната медия е загубена. Що се отнася до радио-„дисидентството”, то съвсем не се покрива с онова, което знам за това движение. Ако причината за възникването му в радиото е конкурсът за генерален директор, то този конкурс е открит и всеки може да се кандидатира за него. Не е необходимо нито дисидентско, нито партизанско движение, за да се кандидатират желаещите. Направо казано, мисля, че истерията по този въпрос е предозирана.
- Разбрах, че един от кандидатите е Петър Волгин, когото аз лично харесвам, но принципният въпрос е: Достатъчно ли е да си добър журналист, за да ръководиш една такава институция, каквато е националното радио?
- Аз също харесвам стила на Петър Волгин. Той е журналист, който се отличава с нестандартно мислене и подход. Притежава качества, които заслужават да бъдат оценени и признати. Що се отнася до разликата между добър водещ и ръководител, не е задължително едното да предполага другото. Така че, ако някой има добри идеи, хубаво е да обясни и как ще ги реализира. Преди няколко дни го казах на колегите си в Радио София, че бих се включил в надпреварата с идеите, които имам. Мисля, че е крайно време да се променят някои неща. Архаизмът трябва да остане в историята. Националното радио не прави достатъчно за привличане на младата аудитория. Останалото са игри.
- Нека бъдем по-конкретни: Тече ли в момента ревизия от Агенцията за държавна финансова инспекция, по повод сигнал, че злоупотребявате със служебното си положение?
- Да, има такава проверка, но аз съм спокоен. Не съм злоупотребил със служебното си положение. Ще очаквам всичко да приключи и тогава ще взема публично отношение по темата. Само да не излезе накрая, че крадецът вика: „Дръжте крадеца!”.
- А вярно ли е, че „привиквате” хората в кабинета си и им „мачкате достойнството”? Цитирам Валери Тодоров от неговото писмо... Хонорувате ли свои „градски”, разни „фаворитки” и бивши служители на ДС, за сметка на програмата на Радио София? Какво ще рече това „външен бюджет” и раздавате ли комисиони от по 25% от бюджета на БНР, които радиото получавало от различни министерства?
- Всички тези въпроси мога да нарека с един израз – махленски истории. Един бивш генерален директор не бива да пада на това ниво. Ако мога да го запитам в същия стил, по отношение на „градските” и „фаворитките”, то въпросът ми би звучал така:
От село Прилеп ли да ги викам, или от Шумен?
Няма да се учудя, ако прочета някъде, че съм назначил папагала си Изи на щат за говорител в БНР. Валери Тодоров не ме е питал кого да назначава, когато е бил директор и смятам, че не е в позиция да определя кадровата политика на националната медия. Комисиони не раздавам на никого, а за т.нар. външен бюджет - става въпрос за регистриране по Булстат като самоосигуряващо се лице, което не изключва трудовия договор, на който и да е служител.
- Много се шуми около уволненията на Кин Стоянов и Емил Янев. Можете ли честно да кажете защо ги уволнихте?
- Къде се шуми много? В кварталната кръчма ли? Поинтересувайте се и ще разберете, че са напуснали сами. За да са в обществен оборот, ми заведоха дела, които продължават. Но пък така поддържат тонуса ми. Все пак, коректно се надявам, националното радио да не е последният пристан на творческите им изяви.
- Малко за вас в човешки план: попадате в професията едва 13-годишен, после сте работили във Военния телевизионен канал, където сте правили филми за НАТО. Имате мили и смешни спомени с много известни личности – Калоянчев, Симеон Сакскобургготски... Вярно ли е, че почти сте препънали експремиера в кабела на микрофона?
- Мисля, че „трупането на мили и смешни спомени” продължава с още по-ярки примери, като тези, за които току-що говорихме. Да, наистина спънах с кабела на микрофона експремиера Сакскобургготски, но в политиката май го спъваха други.
- Разкажете ми повече за вашето семейство, съпругата ви, дъщеря ви, домашните ви концерти, папагала Изи...
- Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя във всичко. За съжаление драскачите не пропуснаха да се упражняват и по тази тема. Когато сме заедно със съпругата и с прекрасната ни дъщеря, винаги намираме приятни и интересни начини да се забавляваме. Но излиза така, че да имаш нормално семейство, също е дразнещо за някои хора. А в домашните концерти свиря на акордеон и пиано.
- Хвърлили сте пъпа на дъщеричката си разполовен – едната половина в президентството, а другата - в Министерство на отбраната. Какво послание отправяте към поверието с „хвърления пъп”?
- Посланието ми е към политиците – да се стягат, че иде президент жена. А татко й предварително ще я подготви по темата какво е да изтъкват младостта ти като недостатък. Извън кръга на шегата, искам дъщеря ми да е здрава и да израсне като достоен човек.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Из писмото на Валери Тодоров: „Скъпи д-р Митко Димитров,
Пиша и усещам, че се цапам. Винаги ме е отвращавала фелдфебелщината в журналистиката. Ваш проблем е каква униформа ще си ушиете с четирите дипломи, които имате. Познавам хора с удивителна култура и възпитание, но без дипломи. Вие явно сте тръгнали по обратния път. За вас работещите в радиото са служащи и жалко, че не са под пагон. Вашата административна повратливост, сервилност и съобразителност в българската класика е описана в „Службогонци“ на Иван Вазов.
Как вие бихте оценили човек, който с няколко години опит в радиото, на 29 години, изведнъж иска да стане генерален директор на БНР и да ръководи хора като Лили Маринкова, Петър Волгин, Силвия Великова, Таня Величкова… Радвам се, че ценностните ни системи са различни.
Вашата не ми допада. Радиото не е поделение на военното или спортното министерство, а творческа институция. Вие още не сте станали стар войник, а вече сте бивш журналист.
Тъй като сте употребен в тази ситуация, аз искрено ви съчувствам. Отстрелването на водещи журналисти се превърна в емблема на новото управление на медията, в която служите. Вашето писмо явно трябва да отклони вниманието от други проблеми. А иначе, голям залък сте „лапнали” с покровителите си, д-р Димитров”.
Без уважение, Валери Тодоров, журналист, о.з. младши лейтенант, бивш генерален директор на БНР
ДОСИЕ
Митко Димитров е завършил „Журналистика” и „Публичен мениджмънт и политики”, има докторска титла по „Обществени комуникации и информационни науки”. Бил е медиен съветник на началника на отбраната и директор на дирекция „Връзки с обществеността” в Министерство на отбраната. Автор на документални филми, преподавател в Софийския университет.
Бившият генерален директор Валери Тодоров написа в официалния сайт на СБЖ унищожително писмо до младия си колега Димитров, което подписа с „Без уважение”. Защо, всъщност - в какво обвиняват директора на Радио София се опита да разбере журналист от „ШОУ” от самия него.
- Г-н Димитров, изчетох доста за вас и виждам, че общо взето дразните опонентите си с всичко, което би трябвало да е във ваш плюс: с младостта си, с дипломите, с налаганата от вас дисциплина, която се възприема като „фелдфебелщина” и пр. Вие не приемате критиките, но поне кажете как си ги обяснявате?
- Аз съм в една възраст, която е минало за мнозина, претендиращи, че знаят и могат всичко. В същото време се гордея, че постигнатото дотук се дължи на моя труд, упоритост и постоянство. Да, млад съм. Да, образован съм. Да, държа на работата и на реда. Който както иска, така да го нарича. Къде е проблемът? Чували сте поговорката „За кривото колело прав път няма”. Е, подходяща е в случая. Но комплексите на нереализираните не са норма, която да спазвам, защото съм градивен човек.
- Но в радиото прилича на кошер. Заформило се е някакво „дисидентство”, което пряко ви атакува. Атмосферата очевидно е доста натегната...
- Ако прилича на кошер, е добре - пчелите са най-трудолюбивите създания на природата, макар често в кошерите да се наместват и търтеи. По-страшно ще бъде, ако
радиото заприлича на терариум
– тогава каузата на националната медия е загубена. Що се отнася до радио-„дисидентството”, то съвсем не се покрива с онова, което знам за това движение. Ако причината за възникването му в радиото е конкурсът за генерален директор, то този конкурс е открит и всеки може да се кандидатира за него. Не е необходимо нито дисидентско, нито партизанско движение, за да се кандидатират желаещите. Направо казано, мисля, че истерията по този въпрос е предозирана.
- Разбрах, че един от кандидатите е Петър Волгин, когото аз лично харесвам, но принципният въпрос е: Достатъчно ли е да си добър журналист, за да ръководиш една такава институция, каквато е националното радио?
- Аз също харесвам стила на Петър Волгин. Той е журналист, който се отличава с нестандартно мислене и подход. Притежава качества, които заслужават да бъдат оценени и признати. Що се отнася до разликата между добър водещ и ръководител, не е задължително едното да предполага другото. Така че, ако някой има добри идеи, хубаво е да обясни и как ще ги реализира. Преди няколко дни го казах на колегите си в Радио София, че бих се включил в надпреварата с идеите, които имам. Мисля, че е крайно време да се променят някои неща. Архаизмът трябва да остане в историята. Националното радио не прави достатъчно за привличане на младата аудитория. Останалото са игри.
- Нека бъдем по-конкретни: Тече ли в момента ревизия от Агенцията за държавна финансова инспекция, по повод сигнал, че злоупотребявате със служебното си положение?
- Да, има такава проверка, но аз съм спокоен. Не съм злоупотребил със служебното си положение. Ще очаквам всичко да приключи и тогава ще взема публично отношение по темата. Само да не излезе накрая, че крадецът вика: „Дръжте крадеца!”.
- А вярно ли е, че „привиквате” хората в кабинета си и им „мачкате достойнството”? Цитирам Валери Тодоров от неговото писмо... Хонорувате ли свои „градски”, разни „фаворитки” и бивши служители на ДС, за сметка на програмата на Радио София? Какво ще рече това „външен бюджет” и раздавате ли комисиони от по 25% от бюджета на БНР, които радиото получавало от различни министерства?
- Всички тези въпроси мога да нарека с един израз – махленски истории. Един бивш генерален директор не бива да пада на това ниво. Ако мога да го запитам в същия стил, по отношение на „градските” и „фаворитките”, то въпросът ми би звучал така:
От село Прилеп ли да ги викам, или от Шумен?
Няма да се учудя, ако прочета някъде, че съм назначил папагала си Изи на щат за говорител в БНР. Валери Тодоров не ме е питал кого да назначава, когато е бил директор и смятам, че не е в позиция да определя кадровата политика на националната медия. Комисиони не раздавам на никого, а за т.нар. външен бюджет - става въпрос за регистриране по Булстат като самоосигуряващо се лице, което не изключва трудовия договор, на който и да е служител.
- Много се шуми около уволненията на Кин Стоянов и Емил Янев. Можете ли честно да кажете защо ги уволнихте?
- Къде се шуми много? В кварталната кръчма ли? Поинтересувайте се и ще разберете, че са напуснали сами. За да са в обществен оборот, ми заведоха дела, които продължават. Но пък така поддържат тонуса ми. Все пак, коректно се надявам, националното радио да не е последният пристан на творческите им изяви.
- Малко за вас в човешки план: попадате в професията едва 13-годишен, после сте работили във Военния телевизионен канал, където сте правили филми за НАТО. Имате мили и смешни спомени с много известни личности – Калоянчев, Симеон Сакскобургготски... Вярно ли е, че почти сте препънали експремиера в кабела на микрофона?
- Мисля, че „трупането на мили и смешни спомени” продължава с още по-ярки примери, като тези, за които току-що говорихме. Да, наистина спънах с кабела на микрофона експремиера Сакскобургготски, но в политиката май го спъваха други.
- Разкажете ми повече за вашето семейство, съпругата ви, дъщеря ви, домашните ви концерти, папагала Изи...
- Имам прекрасно семейство, което ме подкрепя във всичко. За съжаление драскачите не пропуснаха да се упражняват и по тази тема. Когато сме заедно със съпругата и с прекрасната ни дъщеря, винаги намираме приятни и интересни начини да се забавляваме. Но излиза така, че да имаш нормално семейство, също е дразнещо за някои хора. А в домашните концерти свиря на акордеон и пиано.
- Хвърлили сте пъпа на дъщеричката си разполовен – едната половина в президентството, а другата - в Министерство на отбраната. Какво послание отправяте към поверието с „хвърления пъп”?
- Посланието ми е към политиците – да се стягат, че иде президент жена. А татко й предварително ще я подготви по темата какво е да изтъкват младостта ти като недостатък. Извън кръга на шегата, искам дъщеря ми да е здрава и да израсне като достоен човек.
Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА
Из писмото на Валери Тодоров: „Скъпи д-р Митко Димитров,
Пиша и усещам, че се цапам. Винаги ме е отвращавала фелдфебелщината в журналистиката. Ваш проблем е каква униформа ще си ушиете с четирите дипломи, които имате. Познавам хора с удивителна култура и възпитание, но без дипломи. Вие явно сте тръгнали по обратния път. За вас работещите в радиото са служащи и жалко, че не са под пагон. Вашата административна повратливост, сервилност и съобразителност в българската класика е описана в „Службогонци“ на Иван Вазов.
Как вие бихте оценили човек, който с няколко години опит в радиото, на 29 години, изведнъж иска да стане генерален директор на БНР и да ръководи хора като Лили Маринкова, Петър Волгин, Силвия Великова, Таня Величкова… Радвам се, че ценностните ни системи са различни.
Вашата не ми допада. Радиото не е поделение на военното или спортното министерство, а творческа институция. Вие още не сте станали стар войник, а вече сте бивш журналист.
Тъй като сте употребен в тази ситуация, аз искрено ви съчувствам. Отстрелването на водещи журналисти се превърна в емблема на новото управление на медията, в която служите. Вашето писмо явно трябва да отклони вниманието от други проблеми. А иначе, голям залък сте „лапнали” с покровителите си, д-р Димитров”.
Без уважение, Валери Тодоров, журналист, о.з. младши лейтенант, бивш генерален директор на БНР
ДОСИЕ
Митко Димитров е завършил „Журналистика” и „Публичен мениджмънт и политики”, има докторска титла по „Обществени комуникации и информационни науки”. Бил е медиен съветник на началника на отбраната и директор на дирекция „Връзки с обществеността” в Министерство на отбраната. Автор на документални филми, преподавател в Софийския университет.
