Жестока, жестока съдба за най-добрия български тенисист! Григор Димитров преживя кошмарен обрат на корта – не заради загуба от съперника си Яник Синер, а заради предателството на собственото си тяло.

При резултат 2:2 гейма в третия сет и с два спечелени сета преднина, българинът се свлече на тревата, хванал се за ръката. Болка, от която ти спира дъхът – и на корта, и пред екраните у дома. Само секунди по-рано Гришо играеше вдъхновено, изглеждаше готов да напише още една славна страница в „Уимбълдън“.

Но не. Тревата в Лондон пак ни взе дъха – този път с тежка контузия, която изтри мечтата за четвъртфинал. Публиката притихна, а всички ние тук, в България, стискахме зъби – да стане, да продължи, да опита. Защото Григор не заслужаваше такъв край – не и в мач, в който беше по-добър, по-решителен и жаден за победа.

Той падна, но не загуби. Падна на тревата като боец, който няма нужда от оправдания. Падна, за да стане пак – защото само той знае колко пъти е ставал след болка. И ние знаем, че ще се върне. Защото Гришо е сърцето, което бие за тениса, дори когато кракът не издържа.

Бързо възстановяване, шампионе! България е с теб – и в победите, и в сълзите на корта!