Красимир ДИМОВСКИ

Пловдивчани се разминаха на косъм да подишат звезден прах. Вярно, че това са универсално дишащи граждани - поемат пясък от Сахара, концентриран дим от ауспусите, които вече са 1,3 на семейство, уличен прахоляк, а зиме и пушек от кюмюра в печките, но все пак една космическа добавка щеше да им дойде в повече.

Австрийските артисти явно бяха решили, че като ни поръсят от самолет с един тон варовик,  ще ни провокират да осъзнаем хем порядъка във Вселената, хем порядъка в Евросъюза: двойният стандарт не е само за храните и колите - те с нови, ние със стари, а и за въздуха. Може и за чешмяната вода - ако следващия път решат да я осветят с малко уранов прах, макар че хасковлии ще ги осъдят за плагиатство.

Господа артистите може и да не знаят, че българинът живее в постоянен performance - като политическо изпълнение, икономическо представяне и социална проява. Все пърформанси, кой от кой по-артистични. Властта артистично взема мерки срещу  мръсния въздух и калпавата вода, гражданството псува артистично, а на избори ги праща на общинската и парламентарната сцена с артистичен замах. И за целия този художествен проект дори не се усвояват пари. Поне от потърпевшите.

Така че господа артистите да си ръсят над Виена, пък ние в Пловдив ще се мъчим артистично да отиграем казуса: как най-старият жив град в Европа да не остане само най-старият.