В днешния ден всички пишат за прошката, всички искат прошка, всички търсят прошка. За да продължат, за да се примирят, за да обичат повече, за да пуснат нещо или някой във или извън живота си. Прошката беше фокусът на внимание в днешния ден. И както обикновено – фокусът е навън от нас – търсим, очакваме, понякога изискваме нещо от другите, или даваме нещо на някой друг.
Отново забравяме да погледнем навътре...
ДНЕС АЗ ИЗБИРАМ ДА ПРОСТЯ НА СЕБЕ СИ!
Прощавам си за всичко, което не съм успяла да направя и да бъда спрямо високите си изисквания, критерии и понякога изтощаваща склонност към перфекционизъм! Прощавам на себе си, че не съм съвършена, защото съвършени хора няма и си прощавам за годините, в които просто не съм разбирала това.
Прощавам си за хората, които съм наранила по Пътя си, защото не съм била достатъчно наблюдателна, състрадателна, съобразителна и осъзната!
И си прощавам за чувството на вина, което ме е разяждало всеки път, когато избера да се погрижа за себе си и да поставя себе си на първо място във филма на моя собствен живот, а от това някой друг е страдал, бил е обиден или се е почувствал пренебрегнат.
Прощавам си за всичко, което ми се иска да бъда, но не мога да бъда, защото това просто не съм аз, а някой друг или моята изкривена представа за това, което би трябвало да бъда.
Прощавам си за това, че се сравнявам с други хора, а не само и единствено със себе си от вчера и си обещавам, че ще се постарая да бъда и да давам МОЕТО най-добро, а не нечие чуждо най-добро!...
Днес аз си прощавам, че не се обичам достатъчно, че не се грижа за себе си достатъчно, за емоциите си, за вътрешната си Любов, за тялото, в което съм избрала да прекарам този живот! Ако наистина обичах и приемах себе си, аз щях да се грижа много по-добре за всеки един аспект от себе си – психичен, емоционален, духовен и чисто физически. Прощавам си и ще се опитвам всеки ден да се обичам с една идея повече!
Прощавам си за грешките, които съм допуснала в миналото си и осъзнавам, че към тогавашния момент това е било най-доброто и единственото, което съм можела да направя спрямо нивото на осъзнаване и разбиране, което съм имала тогава. И си прощавам също за това, че използвам думата „грешки", а все още не разбирам напълно, в дълбочина и на 100%, че няма грешки – има само уроци!
Прощавам си за това, че не съм била детето, което сега осъзнавам, че е трябвало да бъда на своите родители и/или че не съм родителят, който ми се иска да бъда на своите деца. Осъзнавам, че нашите души са се избрали взаимно много отдавна, за да научат точно уроците, които е важно да научат и да преминат през изпитанията, които смятат, че ще са най-благоприятни за развитието на душата. А най-доброто за развитието на нашите души не винаги е най-приятното за нас в момента...
Прощавам си и за всеки един от онези пъти, когато съм се чувствала наранена, обидена, онеправдана, огорчена, когато съм си позволявала дори за няколко минути или няколко часа да се почувствам жертва в моя собствен живот.
Прощавам си, осъзнавайки, че отговорността да съм щастлива и удоволетворена е изцяло моя и че всеки път, когато някой е груб с мен и ме обиди, аз си позволявам да бъда обидена, защото не осъзнавам наистина стойността си, коя съм и всъщност... не обичам себе си.
Прощавам си, защото разбирам, че най-важно е на първо място да простиш на себе си за всичко!!!
И единствено след това – след като истински, дълбоко и осъзнато си простиш и се приемеш – можеш да започнеш да се обичаш.
И единствено, след като започнеш да се обичаш – точно такъв какъвто си – ще започнеш да се развиваш.
И ще спреш да нараняваш хората, да ги обиждаш, да ги натъжаваш, защото ще бъдеш все по-осъзнат и все по-буден в ежедневния си живот.
ДНЕС АЗ ИЗБИРАМ ДА ПРОСТЯ НА СЕБЕ СИ!!!
Автор: Стефи Божилова
Източник: stefibozhilova.com
