Православната църква прославя Светия и Животворящ Кръст господен - Кръстопоклонна неделя“. В този ден се чества паметта на Св. Софроний патриарх Йерусалимски.
Българската православна църква почита и нашия роден сетител - св. Софроний епископ Врачански. Знаменитият деец на Българското възраждане е роден в Котел през 1739 г. и получил кръщелното име Стойко Владиславов. Останал кръгъл сирак на единадесет години, той израснал в недоимък и учил в местното килийно училище. Отличавал се с вродени способности и високи нравствени качества. Оженил се едва 18-годишен, а на 1 септември 1762 г. бил ръкоположен за свещеник.
През 1765 г. се запознал с Паисий Хилендарски и преписал неговата „История славянобългарска". През 1774 г. прекарал шест месеца на Света гора, а после доста се скитал немил-недраг из поробеното си отечество. През 1794 г., вече овдовял, той се замонашил в Арбанаси и два месеца бил игумен на Капиновския манастир „Св. Никола".
На 17 септември с. г. бил хиротонисан и изпратен за епископ във Враца. Прекарал десетгодишна архипастирска дейност в бурни и смутни времена, винаги ревностен и усърден сред своите пасоми. Бил изряден народен църковен пастир с високо съзнание за дълг и отговорност.
Още като свещеник в Котел той се оформил като способен църковен писател - преписвач на богослужебна книжнина и на дамаскини, автор на оригинални нравоучителни произведения („Житие и страдания грешнаго Софроний", „Кириакодромион сиреч Неделник") и др. Починал на 13 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран от Светия синод на Българската православна църква на 31 декември 1964 г. с Протокол N 23 с календарна прослава на именния му ден (денят на неговия патрон - св. Софроний Иерусалимски) - 11 март.
Българската православна църква почита и нашия роден сетител - св. Софроний епископ Врачански. Знаменитият деец на Българското възраждане е роден в Котел през 1739 г. и получил кръщелното име Стойко Владиславов. Останал кръгъл сирак на единадесет години, той израснал в недоимък и учил в местното килийно училище. Отличавал се с вродени способности и високи нравствени качества. Оженил се едва 18-годишен, а на 1 септември 1762 г. бил ръкоположен за свещеник.
През 1765 г. се запознал с Паисий Хилендарски и преписал неговата „История славянобългарска". През 1774 г. прекарал шест месеца на Света гора, а после доста се скитал немил-недраг из поробеното си отечество. През 1794 г., вече овдовял, той се замонашил в Арбанаси и два месеца бил игумен на Капиновския манастир „Св. Никола".
На 17 септември с. г. бил хиротонисан и изпратен за епископ във Враца. Прекарал десетгодишна архипастирска дейност в бурни и смутни времена, винаги ревностен и усърден сред своите пасоми. Бил изряден народен църковен пастир с високо съзнание за дълг и отговорност.
Още като свещеник в Котел той се оформил като способен църковен писател - преписвач на богослужебна книжнина и на дамаскини, автор на оригинални нравоучителни произведения („Житие и страдания грешнаго Софроний", „Кириакодромион сиреч Неделник") и др. Починал на 13 септември 1813 г. в Букурещ. Канонизиран от Светия синод на Българската православна църква на 31 декември 1964 г. с Протокол N 23 с календарна прослава на именния му ден (денят на неговия патрон - св. Софроний Иерусалимски) - 11 март.
