Пейо Тотев Крачолов е роден на 13 януари 1878 година. Жизненият път на великия Пейо Яворов завършва на 29 октомври 1914 година, когато той е едва на 36 години. 

Животът му е съпътстван от разочарования, болка и несбъдната любов. Нека си припомним творчеството на ненадминатия Пейо Яворов и да се опитаме да разберем дълбоката душевност, вложена във всеки стих.

Ледена стена

Ледена стена - под нея съм роден.

Стъклена стена - отвред съм обграден.

Хладната стена - замръзна моя дих.

Вечната стена - с глава я не разбих...

 

Който приближи - стовари черен труп:

кой не приближи! - и мъртъвци са куп.

Който приближи - затули лъч една:

кой не приближи! - и чезна в тъмнина.

Ще бъдеш в бяло

Ще бъдеш в бяло - с вейка от маслина

и като ангел в бяло облекло...

А мисля днес; света прогнил от зло

не е, щом той е твоята родина.

И ето усъмних се най-подир

в невярата тревожна - искам мир.

 

И с вяра ще разкрия аз прегръдки,

загледан в две залюбени очи,

и тих ще пия техните лъчи, -

ще пия светлина, лечебни глътки.

И пак ще се обърна просветлен

света да видя цял при ярък ден.

 

И нека съсипни се той окаже!

(Веднъж ли съм се спъвал в съсипни,

залутан из среднощни тъмнини?)

Аз бих намерил и тогава даже

обломки, от които да създам

нов свят за двама ни, и свят, и храм.

Две хубави очи

Две хубави очи. Душата на дете

в две хубави очи; - музика - лъчи

Не искат и не обещават те...

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли!

Страсти и неволи

ще хвърлят утре върху тях

булото на срам и грях.

Булото на срам и грях -

не ще го хвърлят върху тях

страсти и неволи.

Душата ми се моли,

дете,

душата ми се моли...

Не искат и не обещават те! -

Две хубави очи. Музика, лъчи

в две хубави очи. Душата на дете...