Интересното в турбуленцията около първия популистки ход на президента Радев, решил да полети към Брюксел с по-бавен самолет, за да спести на държавата 800 долара ( и да загуби време, което един държавен глава би трябвало да цени повече от въпросната сума), не е в сравнението му с предишните президенти.  Любопитно е кой го е посъветвал за подобен фалстарт.

Радев е още практически непознат на широката публика и поради това сме принудени да съдим за него по обкръжението, което си е избрал. То издава “вкусовете” му. А те, колкото и да отрича това в своите няколко интервюта, включително за западни медии, са доказано промосковски дейци и явно “толкова си могат” на пропагандния фронт.

Най-близо до ума е, че съветници с опит в комуникацията с публиката ще да стоят в дъното на идеята новият президент да блесне със спартанска скромност, с каквато Бойко Борисов например никак не се отличава. Казано иначе, следата, по силата на логиката, води към бившите журналисти, с които се е обградил.

Може да е по-бавен военният “Спартан”, но пък за сметка на това е и по-малък. По-тесен е и не може да побере големи групи журналисти, сред които непременно би се промъкнал някой “враг”. А така- само “каймакът” между тях може да бъде подбран от президентския екип. Военна хитрост!

А може би Радев сам се е досетил да загуби двойно повече време за полета до Брюксел и по този начин да впечатли българската аудитория като антипод на досегашните управници и да се хареса едновременно с това на чужденците на летището в Брюксел, които да си кажат: “ето най-после един спестовник, който долетя от най-корумпираната държава в ЕС с отговарящо на мащабите и бедността на страната си самолетче”.

Посланието е: от малка и жалка България-толкоз!

Ако е вярно предположението за опита на Радев да бъде адекватен в очите на чужденците според техните очаквания, то в такъв случай трябва да лети за Москва в кърпен кош с балон. Така ще се впише в образа, който руската пропаганда създава систематично на България като за беден западен роднина, страдащ дотолкова от европейското иго, че дори и самолет не може да си позволи.

Но да спрем полетът на въображението си дотук. Може пък то да ни се окаже бедно като самата България!

Share on Facebook