Атанас Москов вече е захапал осемдесет и третата си година, но всеки, който заложи, че пъстроокият художник е на повече от 73, ще загуби баса. Чувствам се чудесно, само ме е яд, че главата ми започна да ми се върти и по-трудно успявам да седна да рисувам. А още ми се работи, признава бай Наско. И допълня делово, че току-що е бил до лекарката си, а тя го успокоила, че нищо му няма...
По време на войната, когато германци бяха разквартировани в Асеновград, бях около десетина годишен хлапак и живеех в Патриарх Евтимиево. Даскалът от селското училище ни заведе на църква. Аз отидох, ама понеже бяхме много бедни, съм се появил по потник. Той ми дръпна ухото, зашлеви ми шамар и ме изгони, защото било грехота да се влиза в храм без риза. Така се обидих, че наместо да си тръгна, се качих на балкона на църквата, където пеят хористите. Имаше огромна купчина памук в ъгъла. Започнах да го мъкна и да го разтягам като фитил. Така изкарах единия му край чак зад църквата. Драснах кибрита и огънят пропълзя вътре, лумнаха пламъци... Така си отмъстих за обидата. Признах си след много години, спомня си бай Атанас.
Юношеството му на село преминало през магията на ремонта на кабели и радиа. Който имал проблем с радиоприемника си, знаел, че той ще го оправи. Ала понеже все пак от гена си не можеш да избягаш, много скоро Атанас Москов започва да се занимава с рисуване. Баща му Грозьо Москов още от 40-те години бил известен портретист.
Бях все още непълнолетен, когато баща ми ме прати да чиракувам при един художник в Пловдив. Обаче оня разбра, че се справям достатъчно добре, и ме оставяше цялата му работа аз да я върша. Додея ми и един ден избягах. Художникът ме догони чак на жп гарата, спомня си бай Атанас. Майсторът го заплашил с гаровия милиционер. Оплакал му се, че има договор този младеж да му работи и трябва да го вземе обратно да чиракува. Милиционерът възразил, че момчето още е малко и не може да го застави, ако самото то не иска. Така народната милиция ме защити, а аз от яд поех пеша по релсите и стигнах до Асеновград, а оттам се добрах до село, разказва с усмивка Атанас Москов.
Сетне имал забавни години с първата легална фирма в Асеновград за потретиране. Всеки, който имаше стари снимки на родителите си или на роднини, но са с различен размер и лошо качество, ми ги носеше. Аз ги прерисувах внимателно и ги правех еднакви по големина, разказва той.
Истинска революция се оказала женитбата му с красивата и богата мома Маша. Хубавицата избягала от техните и му пристанала. Крила се при него цели три дни, докато накрая богатият баща я издирил и нахлул в дома му с милиция. Аз обаче бях обучен много добре на спортни и бойни изкуства, имаше тогава такива клубчета в града. Пък си бях накупил едни самоделни пистолети, оръжия, едни шашки... Наредих ги на прозореца и се провикнах: "Ако Маша иска да си тръгне доброволно, така да бъде. Но ако желанието е да остане с мен, а пък някой насила я застави да бяга, ще стрелям на месо!". Вярно е, хич не блъфирах, зарича се той. Така Маша останала и заедно живеят вече 55 години. След приключението им се народили трима синове - Петко, Андрей и Йордан Москови.
Лоши периоди в живота си винаги съм имал, ала съм се справял. Само когато загубих Петко, загубата беше несравнима. И това не е период, а просто с това живея вече, признава доайенът на фамилия Москови. Бай Атанас е обиколил много държави, най-вече с пленери. Понякога го е придружавал и синът му Петко. Бай Атанас разказва как веднъж при един двадесетдневен престой във Варшава от следобедна скука толкова добри картини нарисувал, че станала и изложба. А тъй като времето съвпаднало и с полета в космоса на първия полски космонавт, Москов се оказал първият, който го е нарисувал. Така произведението му било откупено от националния музей по изобразително изкуство, преди още той да си има представа какво ще сътвори.
Атанас Москов не дели живота си на социализъм и демокрация, нито картините си на периоди. Не мрънка за пенсията си от 350 лева, просто иска главата да го слуша, за да може още и още да рисува.
