Знаех си, че трябва да съм лоша!
(Кой ли ги обича днес добрите?)
Защо не взех поне назаем кожа
от грубите, от злите, от лъжците?

Защо не се научих на омраза
поне към тия, дето ме разсичат?
Аз трябваше със думи да ги газя...
(А не безумно все да ги обичам...)

Защо не ги въртях на бавен огън -
жаравата нозете им да гърчи?
Защо като крадец не ги ограбих -
след мен сълзи да бършат, да подсмърчат?

Защо не бях и аз като жените -
любовница на всички времена?!
Без срам да им се ровя във душите,
та после да живеят в нищета.

Нали мъжете тези ги привличат -
безскрупулните, подлите и злите!
Останалите - дето ги обичат -
те са просто тежък делник в дните...

Знаех си, че трябва да съм лоша!
Щях да чуя думите: "Обичам те!"...
Докато съм добра е невъзможно -
добрите са родени за отричане!

Васка Мадарова