Договорът на македонския премиер Зоран Заев с гръцкия му колега Алексис Ципрас за прекратяване на десетилетния спор за името на балканската страна предизвика положителни реакции в Брюксел, Вашингтон и столиците на страните членки на Европейския съюз. Но трябва да бъдат преодолени много препятствия, преди да се изчисти пътят на Македония, или Северна Македония, както вече е известна според договора, към членство в ЕС, пише Politico.

Сред тези препятствия е ожесточеното вътрешно противопоставяне както в Македония, така и в Гърция. Македонският президент Георге Иванов заяви в сряда, че няма да подпише договора. Коалиционните партньори на Ципрас и основната опозиционна партия също разкритикуваха плана.

Не по-малко важно е, че лидерите на ЕС са разделени по въпроса дали да дадат зелена светлина за започване на преговори за членство с Македония и Албания на срещата на върха в края на този месец.

Като цяло два са лагерите при дебатите в ЕС. Единият, ръководен от Франция и Холандия, смята, че блокът трябва да се съсредоточи върху реформирането си след Brexit, преди да обмисли приемането на нови членове. Тези страни се тревожат също, че поканата на страни от Балканите с тяхното военно минало и дълбоко вкоренени проблеми с организираната престъпност и корупцията би била подарък за популистките опоненти на ЕС преди изборите за Европейски парламент догодина.

Франция и Холандия имат проектозаключения за срещата на върха на Съвета на ЕС на 28 и 29 юни, които отлагат вземането на решение за започване на преговори за втората половина на следващата година, става ясно от текст, с който Politico разполага.

Сред привържениците на разширението са ръководители на Европейската комисия (ЕК), високопоставени германски политици и правителства от Централна и Източна Европа. Те твърдят, че ЕС трябва да държи балканските страни в орбитата си, за да противодейства на нарасналото влияние в южния си двор от конкурентни сили.

"Ако ЕС не успее да постигне напредък в процеса на присъединяването с тези страни, последиците ще бъдат фатални", заяви германският външен министър Хайко Маас в изявление в Берлин в сряда. "От дълго време други сили – Русия, Китай, близкоизточни страни, т.е. държави с напълно различно понятие за ред и стабилност от приетите от нас, европейците, се стремят да запълнят тази празнота", допълни Маас.

Привържениците на разширяването уверяват също, че започването на преговори за членство с дадена страна дава на ЕС по-голяма сила да настоява за повече демокрация и върховенство на закона в страните кандидатки и подкрепя проевропейските лидери в тях.

Според проевропейски балкански лидери като Заев, който пое големи политически рискове, за да получи тласък в преговорите за членство, блокът ще е "крайно късоглед да затръшне вратата пред лицето им", казва дипломат от ЕС.

Преговори за преговорите

За момента изглежда, че най-доброто, на което Македония и Албания могат да се надяват на срещата на върха, е споразумение за начало на подготовката за преговори за членство. Но те ще трябва да предприемат още реформи, преди действително да седнат на масата за преговори.

"Изрично подкрепям започването на преговори за присъединяване при определени условия с тези две страни", заяви Маас, един от многото европейски политици, които посредничиха за сделката между македонското и гръцкото правителство.

Договорът трябва да разреши 27-годишния спор, който започна, когато Македония се отдели от разпадащата се комунистическа Югославия. Гърция заяви, че името на новата страна внушава териториални претенции за област в Северна Гърция със същото име и също така съдържа неоснователна претенция към древната гръцка култура. Атина обеща да блокира присъединяването на Скопие към ЕС и НАТО, докато спорът не бъде разрешен.

Според условията на договора страната ще бъде прекръстена на Северна Македония и това име ще бъде използвано в и извън границите й. Но прилагането му няма да е лесно както за Скопие, така и за Атина.

Македонският президент Георге Иванов вероятно ще блокира договора, ако той бъде одобрен от парламента. Въпреки че теоретично може да бъде заставен да го одобри, ако депутатите го подкрепят за втори път, възможно е Иванов все пак да оттегли подписа си.

Освен това македонското правителство ще подложи договора на референдум и се нуждае от мнозинство от две трети в парламента, за да прокара изискваните промени в Конституцията.

В Гърция коалиционните партньори на Ципрас отхвърлиха договора, а основната опозиционна партия "Нова демокрация" също отправи критики. Това означава, че той ще трябва да сглоби временен съюз, ако иска да го прокара в парламента.

Останалата част от анализа четете в Investor.bg