Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият касапин, а другият треньорът на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица с отбора в Щатите. Касапинът му се примолил, ако има възможност да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал:
- Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга.
Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга треньорът го напътил:
- Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно?
- Ясно! - отговорил касапинът.
Изтекъл първият рунд, започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко остава на крака. В почивката треньорът го попитал:
- А Бе, Пешо, Не можеш ли поне веднаж да го удариш?
- Не си казал, бе комшу. Ще го млатнем.
Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора:
- Тоя какво прави?
- Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане.
- Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.