Днешният 24 март Църквата отбелязва паметта на просиялия сред монасите и удостоил се с големи благодатни дарове преподобни Захария монах и на свети Артемон (Артемий), епископ Селевкийски (Селевкия е твърде голям и важен град в област Памфилия (днес провинция Анталия в Турция), която се намира на средния южен бряг на Мала Азия. Да не се бърка със Селевкия на Тигър, която се намира в Месопотамия и е по-известна от двете Селевкии).
Преподобни Захария бил син на египтянина Карион, който оставил жена и деца и отишъл в манастир, където приел монашество. Карион взел със себе си и Захария, понеже майката не могла да го изхрани. Макар и по-млад от много старци в манастира, Захария се удостоил с големи благодатни дарове. От благодатта Божия усещал като да му гори цялата вътрешност.
На запитването на св. Макарий, кое нещо прави монаха истински монах, Захари отговорил:
- Онова, което непрестанно ни принуждава да изпълняваме заповедите Божии.
А на запитването на стареца Мойсей, що значи да бъдеш монах, Захария хвърлил своята килимявка и я стъпкал с нозете си, като казал:
- Ако човек не бъде тъй сърдечно съкрушен, не може да бъде монах.
Захария е бил голямо светило между монасите в пустинята и млад се преселил при Господа.
Св. Артемон бил роден и възпитан в Селевкия. Когато апостол Павел дошъл в тоя град, срещнал Артемона, утвърдил го в Христовата вяра и го поставил епископ на града. Артемон с любов и ревност управлявал словесното Христово стадо. Бил лекар на човешките души и тела и се преселил във вечността в дълбока старост.
На днешния ден, в памет на преподобни Захария монах, своя имен ден честват, носещите имената: Зарко, Захари, Захарина, Хари.
