Дете от бидонвилите на Монровия, превърнало се в световна футболна звезда през 90-те години на миналия век, Джордж Уеа осъществи мечтата на своя живот след края на спортната си кариера и стана в четвъртък президент на Либерия - страна, съсипана от гражданска война, където новият лидер се надява да донесе помирение.

Петдесет и едногодишният някогашен блестящ нападател на "Пари Сен Жермен" и "Милан" спечели с голяма преднина - 61,5 на сто от гласовете - втория тур на президентските избори срещу своя съперник, вицепрезидента Джоузеф Боакай.

Единственият африканец, получавал "Златната топка" (през 1995 г.), Уеа често отсъстваше от страната по време на гражданската война през периода 1989-2003 г., в която загинаха близо 250 000 души.Впуснал се в политиката с приключването на конфликта, той изгуби втория тур на изборите през 2005 г. срещу Елън Джонсън-Сърлийф - първата жена, избрана за държавен глава в Африка - а след това - през 2011 г. - не успя да се пребори и за вицепрезидентския пост.

Тогава партията му отправи обвинения за фалшификации, но не постигна нищо.

Този път, докато противникът му Джоузеф Боакай подаваше все нови искове по повод "фалшификации и пропуски", опорочили според него първия тур, "Мистър Джордж" прикани своите привърженици да се въоръжат с търпение и спокойствие.

В събота той демонстрира сила, като събра десетки хиляди симпатизанти на най-големия в страната стадион, в Монровия, и заяви пред АФП: "Зная, че (Джоузеф) Боакай не може да ме бие. Народът е с мен".
Петнайсет години след като окачи бутонките си на стената, той уверява, че е "натрупал опит" на политическия терен и си е взел поука от предишните провали.

През декември 2014 г. Уеа за пръв път зае изборна длъжност - той стана сенатор, изпреварвайки уверено един от синовете на г-жа Сърлийф.

"Промените не бива да плашат никого. Вижте моя живот - от футболист се превърнах в политик", каза той по време на кампанията. "И всеки от вас може да го направи. Ние си приличаме", добави бившият футболен ас, отгледан от баба си в монровийския бидонвил Гибралтар.

Опожарена къща

Критикуват го заради твърде неясната му програма и чести отсъствия от Сената, но той отвръща, като припомня успехите си в здравеопазването и образованието, остава все така близък до населението и раздава обещания: "Ще направя така, че болниците у нас да бъдат оборудвани, а лекарите и сестрите - обучени и да имат имат стимул да работят".

Уеа си избра за подгласничка Джуъл Хауард-Тейлър, бившата съпруга на някогашния партизански командир и президент Чарлз Тейлър (1997-2003), станала днес уважаван сенатор.

Но твърдейки, че "всички бяха приятели с Чарлз Тейлър", Джордж Уеа повтаря, че "не поддържа връзки" с бившия президент, осъден през 2012 г. от международното правосъдие на 50 години затвор за престъпления срещу човечеството и военни престъпления в съседна Сиера Леоне.

По време на гражданската война Уеа се обяви за мир в Либерия и отправяше към ООН призиви да спаси страната му. За отмъщение бунтовници опожариха къщата му в Монровия и взеха за заложници двама негови братовчеди.

От Камерун до Монако

Като човек от етноса кру, един от основните в Либерия, Джордж Уеа не е част от елита - потомците на бивши американски роби, традиционно доминиращи в политическия живот. Животът на 22-годишния тогава младеж придобива щастлив обрат за първи път през 1986 г. благодарение на Арсен Венгер.

Тренирал по онова време монакските футболисти, френският тактик го открива в камерунския отбор "Тонер" (Яунде) и го отвежда в подножието на легендарната Скала на Монако.

През следващите 14 години здравият нападател игра за най-големите европейски клубове - "Пари Сен Жермен" и "Милан" в апогея на кариерата си, а след това - за "Челси", "Манчестер Сити", "Марсилия", натрупвайки внушително състояние.

Той обаче не забравя и предградията на Монровия, където все още рита футбол с приятели.

/БТА/