Един порядъчно подпийнал мъж след разпивката объркал пътя за дома, навлязъл в гробищния парк и ха насам, ха натам - тупнал в един прясно изкопан гроб, приготвен за погребение за следващия ден. Започнал той да се мъчи да излезе от гроба, но все неуспешно. След един час друг друг къркач също хлътнал в гробищния парк и ха насам, ха натам - стигнал до "лобното място" на "колегата" си, но успял да спре на самия ръб. Междувременно времето много се застудило, защото било към четири сутринта през ноември, та хлътналият в гроба започнал да трепери и да повтаря: "Ох, много ми е студено, умрях от студ, много ми е студено, умрях от студ..." Чувайки воплите на колегата си, вторият пияница "мъдро" се произнесъл: "Че как няма да ти е студено, като си се разровил!"