Не бил гласувал никога досега, нито бил участвал в демонстрации. Нещата обаче се променили за Франсиско Алфонсо, щом каталунските управници се опитали да го разделят от Испания, събуждайки у него и още мнозина в Каталуния гордостта, че са испанци, пише Франс прес.

"Преди си траехме, смятахме, че всичко това е несериозно. Но когато станаха тези неща, референдумът, обявяването на независимост, си дадохме сметка, че трябва да надигнем глас", обяснява Франсиско, 37-годишен водопроводчик.

"Ако не бяхме излезли на демонстрация, отивахме право в джунглата. Щяха да ни отрежат от Испания, заводите щяха да си заминат, икономиката да се срути", додава този жител на Санта Колома де Граменет в околностите на Барселона.

Години наред сепаратистите бяха на преден план в региона, организираха гигантски демонстрации. Знамената им висяха от балконите, вееха се дори над местните кметства.

След забранения референдум за самоопределение от 1 октомври и провъзгласяването на независимост на 27-и същия месец обаче опонентите им също взеха да слагат по фасадите испански знамена и минаха в масово шествие през Барселона.

"Никога не бях държала испанско знаме у нас", признава 63-годишната Мария Хосе Гонсалес, приятелка на Франсиско.

"След първата демонстрация за единна Испания на 8 октомври обаче реших да си намеря едно и да го закача. През първия ден се страхувах, но на втория се почувствах сякаш освободена", казва тя.

Партия "без комплекси"

Франсиско, Мария Хосе и нейният мъж Хосе Антонио отишли на митинг, организиран от "Сиудаданос" - партия, привличаща повечето избиратели, настроени срещу отцепването на областта, в навечерието на регионалните избори на 21 декември.

Анкетите предричат масово участие и силна мобилизация на несклонните към сепаратизъм.

Основана през 2006 г. с идеята за борба срещу каталунския национализъм, "Сиудаданос" днес е единствената партия, оспорваща челните позиции на сепаратистките листи.

Симпатизантите й гордо се закичват с партийното лого - сърце, образувано от три знамена: испанското, каталунското и европейското.

"Да гласуваш за "Сиудаданос" значи да гласуваш без увъртания, без комплекси - да гласуваш за единство", заявява Инес Аримадас, която е водач на листата.

Родом от Херес де ла Фронтера в южната област Андалусия, Аримадас говори безупречен каталунски и е омъжена за бивш депутат националист. Мнозина виждат в нея олицетворение на пъстрото каталунско общество.

"Тя ме представя най-добре", обяснява 73-годишната Ана Мария Гонсалес, след като се снима с кандидатката, отбила се във Фигерас.

"Толкова пренебрежение"

Ана Мария е родена в Севиля, но от 20 години живее в тази община от Северна Каталуния.

"Разбирах се добре с всички, но последните месеци не бяха леки", споделя тя с насълзени очи.

Припомня си груби подмятания на нейни съграждани, които я упреквали, че не говори каталунски - "или защото носела това", показва тя значката на "Сиудаданос" на палтото си.

"И аз съм каталунка като тях - казва жената. - Работя тук, откакто се помня. Ние също сме градили всичко това. Досега си мълчахме, но вече ни втръсна от нападки и обиди."

Пенсионерката, а и други каталунци в последно време се чувстват изоставени, пренебрегнати от регионалното правителство на Карлес Пучдемон, хвърлило всичките си усилия, за да организира референдум, обявен за противоконституционен.

Говорителят на правителството намекна, че хората, които не гласуват, не са граждани, а "поданици". Бивша председателка на каталунския парламент заръча на Аримадас да си ходи в Андалусия, а един писател нарече "заселници" местните жители, дошли от другаде.

"От толкова пренебрежение наистина боли", заключава Ана Мария.

Седемнайсетгодишният Рикардо Брау, който дефилира в центъра на Барселона, казва, че го нарекли фашист, защото носел испанско знаме.

"Семейството ми е каталунско, аз съм каталунец, но заедно с това се чувствам испанец и се гордея с това. Писна ми да го крия", добавя той.

Още преди да свърши, блъска го някакъв минувач, на чийто бадж се чете лозунг за освобождаване на задържаните сепаратисти.

"Видяхте ли? Точно това ме вбесява. А после казват, че тъкмо ние не сме били демократи!"
 

/БТА/