Единството в ЕС трябва да бъде възстановено, защото беше изгубено. Диагнозата е на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и бе изречена 17 дни преди края на отминаващата година. Друг път, когато попитат Юнкер дали е оптимист (за която и да е от европейските кризи), той отговаря, че това ще проличи от аутопсията.

Както самият Юнкер твърди, въпрос на гледна точка е дали Общността тази година постигна успехи, или се придвижи напред по пътя на разединението.

Макар да остана официално единен по повечето ключови въпроси, ЕС отчете трайни разногласия по една от основните политически теми - приема на мигранти. Освен покрай войните в Близкия изток и Африка, тази тема се превърна в оголен нерв и заради настояванията на елита в Германия, че европейската солидарност означава всяка от 28-те държави да приеме поканените от Берлин чужденци.

На европейски терен германските идеи за миграцията бяха подкрепени от въведените от ЕК преди две години задължителни квоти за разселване, но станаха повод в самата Германия наскоро канцлерът Ангела Меркел да изгуби почва под краката си. Новата година ще покаже дали Меркел пак ще управлява и каква тежест ще имат накърнените й позиции. Какъвто и да е отговорът, последните събития върнаха в Бундестага за първи път след края на Втората световна война крайната десница.

Крайнодесните напреднаха и в Австрия, където отново след 17 години влизат в управлението. Последния път, когато това се случи, Австрия бе изолирана от останалите в ЕС за девет месеца, а впоследствие бе приет чл. 7 от договора за ЕС. В близките дни предстои ЕК да реши дали да не приложи този текст за първи път - срещу Полша, заради неспазване на общностното право и все по-голямата самоизолация на Варшава.

Държавите от Вишеградската група (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) и Австрия отказват твърдо да приемат повече мигранти, а заради миграционния наплив Шенгенското споразумение все повече съществува на хартия, отколкото в действителността. Днес шест страни от Шенген прилагат гранични проверки и няма изгледи скоро да ги отменят. Изобилстват коментарите, че положението не се влошава допълнително само заради действията на Турция в задържането на пришълците по пътя им към Европа. Въпреки това ЕС реши през ноември да ограничи предприсъединителните фондове за Анкара, а Европейският парламент призова за прекратяване на преговорите за присъединяване на Турция към ЕС покрай действията на властите в разрез с човешките права.

За следващата година пред ЕС остават задачите да приеме промените в миграционното законодателство, както и списък на "сигурните държави", чиито граждани не подлежат на закрила в Европа. Може би догодина най-после ще бъдат приети и правила за законна миграция, чрез които предварително подбрани чужденци ще могат да идват, за да допринасят с труда си за европейската икономика.

Въпросите, по които ЕС остана единен през тази година, преобладаваха. Сред тях бяха темите за продължаването на санкциите срещу Русия, за въвеждането на още санкции срещу Северна Корея, за запазване на ядреното споразумение с Иран, за решението на близкоизточния въпрос чрез съществуването на две държави, за запазване в Тел Авив на дипломатическото представителство на Общността в Израел.

Според председателя на Европейския съвет Доналд Туск най-ясен израз на единството е обособяването на европейската отбрана - решение за съчетаване на силите в отбранителната област не за да се създава обща войска, а за да може военните бюджети на държавите от ЕС да се употребяват по-добре. В светлината на тези решения НАТО уточни, че Източна Европа няма инфраструктура по изискванията на алианса за бързо разполагане на сили.

Особено силен израз на единството на 27-те бяха досегашните преговори с Лондон по оттеглянето на Великобритания от ЕС. Макар и изкушени да се договарят поотделно с Лондон, всички в ЕС успяха да устоят и да проявят твърдост в преговорите по въпросите как и на каква цена ще настъпи раздялата.

В навечерието на "развода" с Лондон Юнкер обърна лице към Източна Европа с призивите за незабавно приемане на България и Румъния в Шенген, както и за осигуряване на европейска перспектива на страните от Западните Балкани. Европа е от Виго до Варна, от Испания до България, и трябва да диша с двата си дроба - източния и западния, иначе ще се задушим, заяви той в годишното си слово пред ЕП.

В началото на годината председателят на ЕК представи т. нар. Бяла книга за бъдещето на ЕС и остави държавите в Общността да изберат как ще взаимодействат занапред. Европа на няколко скорости или истинска федерация бяха две от петте възможности, разположени в двата края на "ветрилото" от идеи. Каквото и да избере ЕС, изглежда Юнкер няма да бъде там при взимането на решенията, защото обяви оттеглянето си след края на председателския си мандат след година и половина.

Отминаващата 2017 г. изтласка назад сериозните опасения за политически сътресения на континента с изборите в Холандия и Франция. Засега остават големи въпросителни около управлението в Германия, както и за Испания, където упоритите каталунци са в състояние да предизвикат нестабилност и нови крайности.

Каталунската криза постави под въпрос спазването на европейските ценности от самата Европа, но не бе единственото събитие, породило такива съмнения. В Малта, друга държава от ЕС, разследващ журналист бе взривен в автомобила си след публикации срещу местния политически елит. Основателно възникнаха колебания как в ЕС се опазват свободата на словото и свободно волеизявление - ценности, проповядвани и "изнасяни" от ЕС в други държави, понякога и с употребата на (мека) сила.

Макар че тази година ЕС бе такъв, а не по-добър, мнозинството европейци го харесват, показват официални данни. Общо 59 на сто са положително настроените, като от тях 23 на сто са твърди оптимисти. Десетина на сто очакват ЕС да бъде по-демократичен, по-еднороден, като "съединени европейски щати", и да харчи повече за хората. Отхвърлящите европейската политика са едва 14 на сто.

На този фон от 1 януари България поема за първи път председателството на Съвета на ЕС - институцията, в която се подготвят общите решения. Нашата страна ще има възможността на свой ред да бъде "честен посредник", каквато е ролята на председателството. Остава надеждата, че до юли, когато отговорностите ще бъдат поети от Австрия, проблемите няма да се множат, а ще се решават.

(БТА)