Вече знам отговора на въпроса защо мълчат българските политици, които периодично питам на международни форуми в София защо така стремоглаво започна да  пропада българското свободно слово именно след приемането на България в ЕС през 2007 г. Мълчат от деликатност, типична за балканските просители. Мълчат , за да не обидят дарителите от Брюксел.

От публикацията по-долу става ясно как точно българското правителство си пазарува медийно послушание с европейски средства. Не че е голямо откритие, но пък е подробно описано. Става да си го закачат на някоя стена ( на позора) в ЕС, ако има такава и да ни спестят глупавите риторични въпроси.

http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=36184805

 

3 833 929 лв. са получили само за декември бТВ, Нова ТВ и… Илиана Беновска
08/02/


Близо 4 милиона са получили само за декември медиите, близки на правителството, пише сайтът Банкеръ.

Точната сума сза последния месец на 2015 г. е 3 833 929 лв., а за цялата година 10 926 715 лева тихомълком са напуснали хазната и са осигурили съществуването на мейнстрийм медиите у нас.

При това, според разследване на медията, в повечето случаи – без обществени поръчки.

Всички договори между електронните медии и властта са формулирани като “предоставяне на програмно време”.

Това е направено, за да се избегнат търгове и конкурси. В резултат, договорките стават “на четири очи” с министъра и лично той решава на кого колко пари да се дадат.

Най-щедър към медиите през миналата година е бил вицепремиерът социалният министър Ивайло Калфин, който е раздал над 4,3 млн. лв.

А с 1,25 млн. лв. е разполагал транспортният министър Ивайло Московски. Най-облагодетелстваните медийни компании през миналата година са бТВ Медиа Груп ЕАД и Нова Броудкастинг Груп АД.

Първата е подписала с държавата договори за 1,74 млн. лв. – 1,33 млн. директно и 410 000 лв. чрез дъщерната си фирма Радиокомпания СИ ДЖЕЙ.

Ето и кой точно е дал въпросните пари: първият договор за 2015-а бТВ радио подписва с Божидар Лукарски на 21 март.

Той е за рекламирането на програма “Конкурентоспособност” и е на стойност 229 200 лева. След това е сключен договор за  120 бона и с вицепремиера Ивайло Калфин.

През юли 2015-а Радиокомпания СИ ДЖЕЙ е прибрала други 50 000 лв. от министър Лиляна Павлова за излъчване на специализирани рубрики по изпълнението на програма “Регионално развитие”.

Самата бТВ също има споразумения с Калфин и Павлова. Те са и едни от най-мащабните въобще – съответно 480 хил. и 330 хил. лева.

Отделно са договорите с екоминистъра Ивелина Василева и колегата й, отговарящ за транспорта, Ивайло Московски. Първият е за 240 хил. лв., а вторият (подписан на 14 септември) – за 276,9 хил. лева.

Нова Броудкастинг Груп АД пък има 6 договора на обща стойност от 1,75 млн. лв. Тази телевизия, също като основния си конкурент, е взела пари от министрите Калфин, Павлова и Василева. И, за да няма сърдити, договорените суми са абсолютно еднакви с тези на бТВ (съответно 480 хил. лв., 330 хил. лв. и 240 хил. лева). Почти същият е и отпуснатият от Ивайло Московски бюджет – 270 хил. лева.

Но икономическият министър Божидар Лукарски е бил значително по-щедър към Нова, като й е предоставил цели 420 бона.

Българската национална телевизия и Българското национално радио, които струват общо 100 милиона на данъкоплатците миналата година, също са добре подплатени втори път, пак с пари от министерствата.

БНТ се е договорила с властта за извънбюджетно финансиране от 1,1 млн. лв.  А БНР е взело 488 000 лв. и чака още 83 хиляди.

Друга медия, на която не й се е налагало да се тревожи много много за приходите си през миналата година, е Дарик. Радиото  е договорило общо 775 бона от министрите Лукарски, Павлова, Калфин и Московски.

Внимание заслужават и финансовите потоци към Фокус нунти ООД, собственик на едноименната информационна агенция и верига радиостанции. С това дружество са подписани три договора на обща стойност 530 000 лв..

А Илиана Беновска (радио К2) е взела общо 196 хил.лева:

96 000 лв. от видния реформатор Божидар Лукарски, а по 50 бона са й дали Лиляна Павлова и Ивайло Калфин.

Сега погледите са насочени към новите финансови инструменти, по които за реклами и информационни събития са заделени сериозните 140 000 000 лева. Най-богато ще бъде земеделското министерство. По двете му подопечни програми (за селските райони и за рибарството) то ще може да похарчи 34 млн. лв.

Сериозен ще бъде бюджетът и на оперативна програма “Транспорт и транспортна инфраструктура” – над 20 млн. лв. Близо два пъти повече от преди ще бъдат средствата за реклама на “Региони в растеж” – от 10 те скачат на 18 млн. лв. За програмата “Иновации и конкурентоспособност” пък са предвидени 16 милиона.

Бедата е, че Брюксел трета година не пуска тези програми, припомня в своя публикация по темата “19 минути”.

 

 

Share on Facebook