Май никой не се замисля за апокалипсиса, който предстои през 2020 г. Не е и нужно. Заети сме да се занимаваме с далеч по-маловажни неща.
Явно не е важно, че това, което искахме, а именно Европа, Европейския съюз и техните ценности (и най-вече парите, отпускани от там), са на път да секнат.
На кого му пука? Сега гледаме един от последните щурмове на тези от политическите кръгове, за да бъдат старините и децата им осигурени. И те не са виновни. Европейците също не са виновни. Виновните не сме и ние, тъй като не търсим вината у себе си.
Искахме Европа. Получихме я.
Получихме някои права, а с това 3 милиона българи напуснаха родината и си осигуриха по-добър живот. Станаха граждани на Европа. На теория, на практика, а напоследък и по манталитет.
Не ме разбирайте погрешно. Не съм русофил. Не обичам и Щатите. Но докато държим очите си широко отворени за поредното хвърляне на прах в тях, доволно пропускаме един от финалните щурмове на политиците да заграбят и малкото останало неразпределено имане на България. И какво от това? Нали сме граждани на Европа...
Може и да е само на теория, но сме европейски граждани.
2017 година е. До 2020 няма много време. Няма време за нас, обикновените граждани. Твърде вероятно е да се събудим късно за наставащия евроапокалипсис през 2020 година. И този път ще е твърде късно.
Бъдете горди, че изковахте свободата, европейските ценности и това, което предстои да се случи. Началото на европейската джунгла започва от България. А джунглата в България вече я има.
За Северозапада вече е 2020 година. Буквално.
Ще се борим с поредната неволя, която сами предизвикахме. Никой от нас не пожела да се покаже като истински и равноправен на останалите гражданин на Европа. Сега ще си понасяме и последствията. Е, ще го правим, докато не се появи някой, който да ни обяснява, че не парите и препитанието, а налагането на европейските ценности са най-важното нещо в живота. Докато разкъсани, измършавели, гладни и изядени от омразата към себе си и околните не развеем знамената с цветовете на дъгата. А преди 10 години имахме толкова много надежди и дадени от Брюксел обещания... Обещания, доволно забравени от господата на Запад, поради нашето нехайство. Плюйте си на късмета.
Жалкото е, че евроапокалипсисът ще дойде много след гибелта на България. Държавата, която отхвърля с лека ръка своите болни и недъгави хора, както и пенсионерите си (над 2 милиона души). Апокалипсис, който ще настъпи през 2020 година. Тогава горките нещастници ще продължат с тежкия си живот в още по-мизерни условия.
Да живеят "различните"!
Да живеят толерастията и изгубеното някъде в целия абсурд чувство за национално самосъзнание, преминало в безродие и широкоскроеност, която често звучи парадоксално.
И докато спорим за словото на Емил Джасим, ние не се усещаме, че ако нещо не се промени спешно в милата ни родина, краят на България ще е по-трагичен от този на "Титаник" през 1912 година. Който не знае за какво иде реч, да изгледа едноименния филм и мой връстник от 1997 година.
Утре, когато парите от Европа спрат, Емил Джасим и всички като него ще избягат към най-различни екзотични дестинации, доволни от добре свършената работа, изразяваща се във вземането на всичко, оставено ни от социализма. И тук ще останем единствено малкото наивни идеалисти, както и раздърпаните, гладни и пропити от омраза към себе си и околните хорица, принудени да развеят шарените знамена. А после? Божа работа. Тук винаги е така.
Не искам да съм криворазбран. Европа и Европейският съюз се оказаха неуспешни проекти, които се провалиха. Те не са виновни, че ние сме народ, изключително труден откъм обединение.
Не са виновни, че сме наивни и свикнали на съвсем малко.
Не са виновни, че ни изиграха. Нещо, за съжаление, съвсем нормално.
Те са силните. Ние сме слаби. В тях са парите. В нас е надеждата. Те ни изиграха. Ние продължаваме да вярваме. А виновните сме ние, че не отстоявахме правата, които ни се полагат. И ако не ние, няма кой да ни ги извоюва.
Европа крета, но Европа е подсигурена финансово. Подсигурени са и нейните народи. След 2020 година ще станем част от нещо историческо. Джунглата се мести в Европа и започва от България.
Радвайте се, че ще бъдете част от този спектакъл. Но знайте, че всяка радост си има цена. Аз ще я плащам. Вие ще я плащате. Нашите съвест и манталитет ще я плащат. Всички ще я плащаме.
Майната й на цената. Ние сме европейски граждани и ще приемем ценностите на Европа, докато не започнем да се самоизяждаме. Докато и евроапокалипсисът не се подиграе жестоко с нас. А до тогава ще се плюем взаимно едни други.
След това ще плюем по късмета си. Божа работа.
