Европейската комисия отхвърли днес като възможност приемните центрове за бежанци да бъдат изнесени извън територията на Съюза.

Австрия предлага те да бъдат отваряни в Африка и в Близкия изток и там да се пресяват хората, които имат право на закрила в Европа, като по този начин се намалят разходите за издръжка на имигрантите в ЕС и за връщането на незаконно пребиваващите.

Подобна позиция отстояваше и България в началото на миграционната криза.

Според сегашното европейско законодателство молби за убежище, попълнени извън територията на ЕС, не се смятат за валидни. Еврокомисията не е предложила промяна на този принцип и в ревизията на Дъблинското споразумение, която се гледа в момента от евроинституциите.

„Към момента не планираме установяването на центрове за убежище, които да разглеждат молби извън територията на ЕС“, заяви говорителка на ЕК днес.

Вместо това тя обясни, че подходът на Брюксел е да се работи с партньорските държави, имигрантите да получават подслон в тях и да не поемат рисковано пътуване към Европа. За пример беше дадено споразумението с Турция, което Брюксел се опитва да репликира и в Африка.

Министърът на отбраната на Австрия Ханс Петер Доскоцил съобщи в интервю за германския вестник „Билд“, че Виена предпочита приемните центрове да се открият в държави като Нигер и Йордания и да бъдат управлявани от ООН.

В тях кандидатите за убежище да подават молбите си за ЕС и да очакват разглеждането им, а одобрените да бъдат докарвани в Европа легално със самолети.

Така хората, които не могат да платят на трафикантите за пътя до Европа, ще могат също да кандидатстват за убежище.

Ползата за ЕС ще бъде, че незаконните имигранти няма да влизат на територията на Съюза, който да прави разходи за връщането им. Идеята ще даде решение на проблема и за имигрантите, на които е отказано убежище, но те се укриват и не желаят да се върнат по родните си места.

Австрийският план ще бъде официално представен през февруари на сбирката на държавите от процеса за Централно европейско отбранително сътрудничество (CEDC), в което България не участва.

Европейската комисия отхвърли и друга инициатива на Виена всяка европейска членка да определи собствени квоти за прием на бежанци. Австрия въведе такава миналата година, обявявайки, че не може да приеме повече от 37 500 души.

Според говорителката на Комисията обаче членовете на ЕС са задължени по силата на Женевската конвенция да не отблъскват хора, които се нуждаят от закрила.

„Не отхвърляме хора, които се нуждаят от защита и няма къде другаде да отидат“, каза тя днес в отговор на въпрос дали квотите са възможни.

Междувременно европейската гранична агенция Фронтекс обяви данните за нелегалните имигранти, пристигнали в ЕС през 2016 г.

503 700 са засечени да влизат нелегално на територията на Съюза. Това е близо 2/3 по-малко, отколкото през 2015 г.

Намалението се дължи основно на рязкото спадане на миграционния натиск през Турция след влизането в сила през март на сделката между Брюксел и Анкара и затегнатият граничен контрол на Балканите.

Според предварителните данни имигрантите към Гърция са намалели със 79% до 182 500 души. Броят на мигрантите в страните от Западните Балкани е спаднал от 764 хил. на 123 хил.

По източният маршрут в ЕС проникват основно сирийци, афганци и иракчани.

В същото време цифрите за незаконните влизания през Италия се увеличават с почти една пета и са достигнали невиждани досега размери. Фронтекс констатира засилване на миграционния натиск от Африка и особено от Западна Африка през 2016 г. 181 000 души са регистрирани в италианските приемни центрове през годината.

Най-голямата група имигранти, прекосяващи Средиземно море, са от Нигерия, следвани от еритрейци, гвинейци, граждани на Брега на слоновата кост, и гамбийци.

По данни на ЕС над 1,2 милиона молби за предоставяне на убежище все още очакват разглеждане в 28-те членки на Съюза.