Един от героите на Реймънд Чандлър в "Сбогом, моя красавице" казва, че жените лъжат за какво ли не просто да не загубят навика. Факт е, че нежната половина на човечеството послъгва нерядко, но също така е вярно, че мъжете са измислили фразата "Ела вкъщи да гледаме филм". Т Истината е, че изричането на лъжи не е свързано по никакъв начин с пола.

Невинните дребни лъжи започват още от детска възраст с уж изядените от кучето домашни. В този период наивно се опитваме да избегнем мъмренето с измислици. С порастването обаче номерът с непокорния домашен любимец не върви. Затова има десетки оправдания, с които залъгваме околните. Ето 10 от най-често използваните.

1. Не е моя вината

Домакиня пуска в пералнята дънките на мъжа си. След 20 минути машината започва да издава странни звуци, които все повече и повече се усилват.

Мъжът, който по правило е по-навътре с техниката знае, че има проблем и веднага спира пералнята.

Отвътре изпадат няколко чифта панталони, покрити с пяна, и... връзка с ключовете от дома, на които виси тежък стоманен ключодържател. Като по сценарий любимата поглежда съпруга си с обезумял поглед.

И преди той да понечи да я обвини, че пак не е проверила джобовете му, преди да пусне пералнята, тя вече е минала на фалцет. Разбира се, че вината не е нейна.
Оправданието обаче е абсолюно безсмислено, защото виновни няма.

Най-важното в случая е, че топката е прехвърлена в неговото поле и той автоматично е набеден за бъдещия ремонт на барабана на пералнята.

2. От утре...

Утре е най-далечният и илюзорен ден. В него всичко е подредено, случва се по план до секундата, животът е по-добър и никой не реже нищо с флекс в 6 ч сутринта. С утре оправдаваме обикновено сами себе си. Особено когато познат реши твърде директно да влезе в личното ни пространство с въпроси от типа "Пак ли си будувал до 3 сутринта?".
Подобен род питания обаче не идват от прекалена загриженост. За тях сме си постлали отрано, с мрънкане за онези невероятни джинси, в които, за да се напъхаме, трябва да свалим 2 номера надолу или с препушване от предната вечер.

От утре се случват чудеса - ще спрем цигарите и вредните храни, ще започнем да учим сериозно за сесия, ще свършим цялата останала от вчера работа, ще започнем да спортуваме, ще намалим алкохола. За жалост утре не идва най-често заради липса на воля.

3. Имаше задръстване

Две приятелки имат среща в 10 ч сутринта. Едната става в 8 ч. Взема душ, пие на крак сутрешното кафе, облича се, излиза и стига доволна, че е подранила с 5 минути, както винаги. Чака дружката си още 10 мин след уречения час и започва да звъни на пожар. В същото време закъснялата се събужда от далечния звук на мелодията на джиесема. Отваря стреснато очи, поглежда към стрелките на стенния часовник и осъзнава, че е закъсняла. Докато прехвърля в главата си кое да направи първо, получава четвърто обаждане. Възможно най-старателно обявява, че е в автобуса, остават още 3 спирки и задръстването е историческо. Прокарва гребена през косата си и хваща такси, което я оставя на 2 минути път от мястото, за да не заподозре приятелката.

Тази история се случва на всеки поне веднъж седмично, а за някои е ежедневие. Независимо от това понякога наистина има задръствания.

4. Падна ми батерията

Тази фраза е универсалният ключ, който отваря всички врати. В наши дни да си без мобилен телефон, е все едно да излезеш на улицата без документ за самоличност. Джиесемите обаче имат ужасния навик да се нуждаят от редовно зареждане. Особено ако са смартфони, шансът да ви изоставят в най-неподходящия момент е голям. Затова човек винаги си прави сметката какво да направи, за да може да бъде намерен независимо от своеволията на модерната техника. Дали ще носи зарядното си в колата, чантата, или ще има едно резервно в офиса, няма значение. Всичко това не значи, че хората не се оправдават все още с архаичното "Падна ми батерията". Ако им звъннете и сигналът е свободен, сменят тактиката - току-що са сложили апарата да се зарежда и тъкмо мислели да ви звънят.

5. Нямам време/ Имам работа

Събота вечер е и няколко приятелки излизат на бар. Едно от момичетата привлича вниманието на момче от съседната компания. На всяка наздравица той се пресяга, за да удари чашата си в нейната. След час и половина събира смелост и отива да поиска номера. На следващия ден звъни, за да я покани на среща. На второ четене и след като е видяла профилната му снимка във фейсбук, тя е дълбоко убедена, че той не харесва.

Затова отклонява поканата за някой друг ден. След седмица той пак звъни, но красавицата е непреклонна - има много работа и няма никакво време за губене по кафенета. Това е обичайното оправдание за услуги, които не сме склонни да изпълним, среща, на която не ни се ходи и изобщо всяко едно нещо, което нямаме никакво желание да свършим. Понякога просто ни мързи да си подадем носа навън. За всички сходни на тези случаи важи оправданието с времето. То е най-неуловимо от всички поради простата причина, че онзи, когото послъгваме, обикновено няма никаква идея какво точно имаме да правим и кога трябва да бъде свършено.

6. Не мога да говоря, ще се обадя след малко

Преди 10-15 г., когато се появиха джиесемите у нас, разговорите бяха доста скъпи. Една минута струваше малко под левче. Днес обаче мобилните компании се надпреварват една с друга. Има тарифни планове, с които можеш да будуваш цели нощи и пак да не успееш да изговориш всичките си милиони безплатни минути на света. По тази причина си звъним за всичко и романтиката на телефонния разговор е преминала в тягостно висене на все по-нагорещяващ се мобилен. По тази причина не е изненадващо, че все по-често чуваме или изричаме репликата "Не мога да говоря, ще се обадя след малко".

След малко обаче или не идва, или е след няколко дни, защото на никой не му се виси в безсмислени разговори по телефона.

7. Боли ме глава/ корем

В гимназията беше доста широко разпространен метод за отърваване от изпитване и още повече - от час, ненадейно да те заболи нещо. Това е оправдание, което трудно се контрира. Колкото и да не му се вярва на залъгвания, винаги остава капчица съмнение, че може наистина на човека отсреща да му е зле. За жалост това оправдание си има лимит. Не е нормално постоянно да те боли нещо. Дори в гимназията беше много непрофесионално фразата да се използва много често. Това значеше, че или много се скатаваш, или имаш жесток здравословен проблем. За второто веднага те пращаха при медицинската сестра да ти даде хапче.

Оправданието е и често използвано в леглото. Мъжете веднага схващат, че ако любимата я боли глава, няма желание за секс или предстои да влезе в онзи ужасяващ за тях период от месеца.

8. Забравих

"Скъпа, плати ли сметката за парно", пита мъж съпругата си, след като преди няколко дни е възложил задължението и е дал дължимата на "Топлофикация" сума. Нейната карта е празна, защото ден след заплата е отишла до мола да търси подходяща блуза за новия си панталон. Прибрала се оттам с палто, обувки, чанта, сако и нов панталон, който отива на всичко това, защото заветната блуза така и не е намерила. "Съвсем забравих", отвръща тя, тъпчейки възможно най-незабелязано плика с новата рокля, купена за стойност, равна на сметката за парно. "Забравих", обикновено е най-лесният начин, по който се оправдаваме за несвършеното. Денят на страшния съд обаче идва, когато и в следващите няколко дни парното остане неплатено, а милият забележи, че гардеробът все повече прелива от нови дрехи.

9. Не ме разбираш/Не знам за какво говориш, но няма значение

Когато искаме да избягаме от неудобна тема, е най-лесно да кажем, че не разбираме за какво ни говори другият. Винаги съществува шансът да ни помисли за слабоумни, когато го повторим няколко пъти, а той с все същия плам продължава да обяснява, опростявайки все повече речта си.

Когато пък ние искаме да избягаме от тежък разговор, а сме започнали темата, можем да минем с "Не ме разбираш, но няма значение". Тук водещото е "но няма значение". То задължително слага точката на всеки разговор.

10. Генетично е

Когато искаме да избягаме от неудобна тема, е най-лесно да кажем, че не разбираме за какво ни говори другият. Винаги съществува шансът да ни помисли за слабоумни, когато го повторим няколко пъти, а той с все същия плам продължава да обяснява, опростявайки все повече речта си.

Когато пък ние искаме да избягаме от тежък разговор, а сме започнали темата, можем да минем с "Не ме разбираш, но няма значение". Тук водещото е "но няма значение". То задължително слага точката на всеки разговор.