В момент, когато лоялните на сирийския президент Башар Асад сили си върнаха контрола над значителна част от град Хомс, е важно да си припомним как Сирия стигна дотук, пише британският в. "Гардиън".

Преди почти пет години стотици хиляди сирийци излязоха да протестират мирно, искайки свободите, заради които други се мобилизираха по време на Арабската пролет. Реакцията на диктатора бе да отприщи вълна от насилие срещу собствените си граждани, включително с ракети "Скъд", химически оръжия и бомби варели.

Тъй като нямаше западна намеса в защита на цивилните, въстанието срещу Асад стана все по-обвързано с джихадизма, като външната подкрепа дойде главно от държавите от Персийския залив, отбелязва "Гардиън".

Политиката на масови убийства на Асад, отговорна за смъртта на повечето от 300-те хиляди жертви във войната и за разселването на половината сирийско население, бе основният фактор, който стои зад възхода на "Ислямска държава" в Сирия, допълва британското издание.

Асад твърди, че е незаменим съюзник в борбата срещу групировката, но няма нищо по-невярно от това, защото армията му се фокусира главно върху бунтовниците, а не върху "Ислямска държава". Единствената надежда за организиране на сухопътни войски, които да отблъснат "Ислямска държава", са местните сунитски групи. Но за да бъде осигурена подкрепата им, важно е да се каже ясно, че Асад не е съюзник и няма да бъде част от бъдещото политическо развитие на Сирия, допълва британското издание.
 

/БТА/