На предстоящите избори за Европейски парламент през май догодина, ГЕРБ ще получи 37.2% от гласовете, БСП - 34.3%, а ДПС - 13.1%. "Обединени патриоти" получават 6.1% от гласовете, следвани от "Демократична България" (2.7%), "Воля" (1.8%), АБВ (1.3%) и други (3.6%). Това показват данни от социологически проучвания, проведени на 24 и 25 септември от агенциите "Сова Харис" и "Афис". Те са публикувани като част от анализ на осреднените резултати от проучвания за нагласите в 27-те страни от ЕС.

Според проучване на агенция "Алфа Рисърч" за електоралните нагласи за вот за национален парламент, проведено в периода 23-30 септември, ГЕРБ получава 22.2%, БСП - 19.7%, ДПС - 6.6%, "Обединени патриоти" - 4.7%, "Демократична България" - 2.9%, "Воля" - 2%, "Възраждане" - 0.5%, други партии - 4.8%, а че няма да гласуват заявяват 36.6%.

Европейската народна партия ще остане най-голямата в Европейския парламент след изборите през май, което ще даде шанс на водещия й кандидат Манфред Вебер да смени Жан-Клод Юнкер на поста председател на Европейската комисия. 

ЕНП ще увеличи преднината си пред лявоцентристките социалисти и демократи, чийто водещ кандидат е заместник-председателят на еврокомисията, холандецът Франс Тимерманс. Но ако се отчитат най-новите национални тенденции, двете най-големи политически групи, взети заедно, ще имат по-малко от половината мандати, а антиевропейски националисти и други по-малки партии ще се представят добре на изборите.

В анкетите са посочени различни допустими граници на точност и анализът установява приблизително нагласите преди изборите за европарламент, отбелязва агенция Ройтерс, цитирана от БТА.

Според анализа ЕНП може да спечели около 177 от общо 705 места в новия Европейски парламент, по-малко от 219-те в сегашния със 751 членове. Депутатските мандати в новия европарламент ще намалеят догодина заради излизането на Великобритания от ЕС.

Прогресивният алианс на социалистите и демократите ще остане втората партия със 141 места, по-малко от сегашните 189. Неофициална "голяма коалиция" на социалистите и демократите с ЕНП няма да събере мнозинство в новия Европейски парламент, което означава, че ръководителят на новата еврокомисия ще трябва да осигури по-широка партийна подкрепа, за да прокарва закони.

Зелените, които се представиха добре на неотдавнашните регионални избори в Германия, според прогнозата ще спечелят 23 от 96-те депутатски мандата за германци и общо 48 мандата в европарламента, по-малко от сегашните 52.

При евентуално съюзяване с центристката партия на френския президент Еманюел Макрон "Република, напред!", "Алиансът на либералите и демократите за Европа" (АЛДЕ) ще стане третата по-численост група в парламента с 83 мандата, сочи анализът на "Ройтерс". При такъв развой АЛДЕ ще измести от третото място групата на Европейските консерватори и реформисти, които ще понесат загуба заради оттеглянето на британската Консервативна партия.

Крайнодесните и антиимигрантски партии, включително френският Национален сбор, италианската Лига и холандската Партия на свободата може да увеличат представителството си от 10 процента в сегашния парламент до 14 процента в новия, добавя Ройтерс.