Имам над 40-годишен професионален опит и вместо да използвам енергията за лечение на пациенти, съм принуден да търся помощ от служители на РУП – Кресна. Подложен съм на психически и физически тормоз от д-р Михайлов, който ми отправя заплахи за живота на работното ми място, закани ми се с тесла в ръката. Това заяви пред struma.bg общопрактикуващият лекар д-р Стоян Костов, който обслужва около 1500 пациенти.
Той разказва за инцидент, станал в сряда: „Животът ми е изложен на риск. На 21 март бях в кабината си в сградата на поликлиниката на втория етаж, след 16,30 часа приключи работното ми време с пациенти и реших да затворя входната врата, но останах на работното си място да подреждам документи. Работех спокойно, по същото време нямаше никой друг в сградата. Така нареченият колега д-р Михайлов идва определени дни в седмицата от с. Брусарци, община Монтана. По това време не трябваше да е този ден тук, защото графикът му е до обяд, има кабинет на първия етаж в поликлиниката.
Когато пристигнах на обяд, него го нямаше. Избягвам всякакви контакти с него. Около 17, 00 часа чух рязко тупане от силни удари, първата ми мисъл бе за станала катастрофа на международния път, който преминава покрай сградата. Отворих вратата на чакалнята, нямаше никой и щом погледнах през прозореца, го видях. Д-р Михайлов гледаше насам и първата му реакция беше: „Защо си затворил бе, пе…т?!” .Той е силно агресивна личност и пак повтарям, че избягвам контактите с него.
Слязох веднага и опитах да отворя входната врата, но той така беше деформирал резето, което повече от минута се опитвах да отворя, успях и побързах да се махна. При отварянето на входната врата обаче той ми налетя: „Какъв си ти, тука? С какво право заключваш вратата?”. Искам да поясня само, че в тази сграда работя като лекар от 23 години, досега това не ми се е случвало.
Работил съм и на други места, давал съм спешни дежурства. Семеен съм, баща на две деца, имам и внуче.
Не му отговорих и тръгнах да се прибирам в кабинета си, по същото време той в ръцете си държеше тесла, с която е удрял по входната врата. Започна да ми крещи и се закани: „Сега, ако те замаам с тази тесла, ще ти стане мъчно…”. Отговорих само: „Добре”. Той крещеше след мен: „Не ми казвай добре, ще те настигна и пребия с теслата“. Влязох в кабинета си и взех ключовете, успях набързо да заключа входната врата на чакалнята. От силния стрес треперех, не можех да отреагирам, няколко минути стоях, без да мога да взема решение какво да правя. По същото време ми звънна по телефона пациент, който мe попита къде се намирам. Съобщи ми, че майка му не се чувства добре и има нужда от преглед. Когато пациентът пристигна с майка си, която беше с хипертонична криза, не посмях да отворя, преди да ги чуя и да се уверя, че са сами.
Вече се бях обадил на тел. 112 за случилото се. Попитах пациента дали долу има някой и те ми казаха, че са видели как д-р Михайлов слиза надолу. Пристигнаха двама полицаи на място в кабинета ми, разговарях с тях и дадох обяснение. За случая е информиран и началникът на полицията в Кресна. Подадох жалба, внасям и до Районната колегия на Българския лекарски съюз.
Излязох от болница само преди три дни, имам пейсмейкър – постоянен кардиостимулатор / на сърцето/, нямам интерес да влизам в спорове, защото и най-малкият тормоз може да ми се отрази зле и да доведе до фатални последици. Имам две сърдечни операции, поставени ми са байпас и стентове…
След смъртта на д-р Маринова преди една година и половина пристигна този д-р Михайлов, кой му е дал ключ от кабинета на първия етаж, има ли сключен договор за обслужване на пациенти, не знам. Има място под слънцето за всички, просто искам да бъда оставен да работя и живея спокойно. Той е тук във вторник, сряда и петък следобед, тогава наистина съм притеснен и се страхувам за живота си. Още след настаняването му в кабинета на починалата колежка съм подложен на тормоз, тогава започна да остава входната врата на поликлиниката отключена през почивните дни, в събота, когато си тръгва от Кресна, а да я заключва в работните дни. Опитах се да му обясняа, че вратите трябва да са отворени в работно време, защото аз съм тук, в кабинета, и затруднява пациентите. Написах една бележка на бял лист и я поставих на вратата с молба да се съобразява с нас, че не е сам“.
Лекарят добавя, че е имал и други случаи на пререкание с Михайлов по незнаителни поводи. Той изтъква, че се страхува изключително много, подвал е жалба и до Министерството на здравеопазването.
При идването му на следващия ден – петък , го чух да казва: „Това да не се повтаря повече”, и затвори с трясък. Когато пристигнах в понеделник на входната му врата беше написал с черна боя: „Не пиши по врата повече!”. Оставих надписа да стои така, но при едно от постъпванията ми в болница съпругата и синът бяха почистили и заличили надписа, следите по стената се виждат. Миналата година през август, когато слагах табели, че ще отсъствам, за да предупредя пациентите си, той ме видя и заплаши да не се занимавам с жена му, защото ще ми притъмнее… Случаят тогава беше следният, един ден видях същата жена да чисти на първия етаж, а вратите отвън бяха заключени, не я познавам и я попитах само: „Коя сте Вие?”. Последва отговор кой съм, че ще я питам… Казах й, че ще се обадя на полицията, тя да обясни. После се оказа, че това е жена му. Не искам никакви контакти с него, тогава депозирах жалба и до Министерство на здравеопазването. Страхът ми е огромен, защото съм с увредено здраве и искам само спокойно да упражнявам професията си, затова реших да дам гласност на създалата се ситуация”, заключи д-р Стоян Костов.
Потърсен за коментар по телефона д-р Михайлов заявил, че по същото време извършва лекарски преглед и отказал с думите: „Проявете разбиране, не желая да се занимавам с изказвания, които не са верни”. Запознати коментираха, че най-вероятно се касае за конкуренция между двамата лекари.
Той разказва за инцидент, станал в сряда: „Животът ми е изложен на риск. На 21 март бях в кабината си в сградата на поликлиниката на втория етаж, след 16,30 часа приключи работното ми време с пациенти и реших да затворя входната врата, но останах на работното си място да подреждам документи. Работех спокойно, по същото време нямаше никой друг в сградата. Така нареченият колега д-р Михайлов идва определени дни в седмицата от с. Брусарци, община Монтана. По това време не трябваше да е този ден тук, защото графикът му е до обяд, има кабинет на първия етаж в поликлиниката.
Когато пристигнах на обяд, него го нямаше. Избягвам всякакви контакти с него. Около 17, 00 часа чух рязко тупане от силни удари, първата ми мисъл бе за станала катастрофа на международния път, който преминава покрай сградата. Отворих вратата на чакалнята, нямаше никой и щом погледнах през прозореца, го видях. Д-р Михайлов гледаше насам и първата му реакция беше: „Защо си затворил бе, пе…т?!” .Той е силно агресивна личност и пак повтарям, че избягвам контактите с него.
Слязох веднага и опитах да отворя входната врата, но той така беше деформирал резето, което повече от минута се опитвах да отворя, успях и побързах да се махна. При отварянето на входната врата обаче той ми налетя: „Какъв си ти, тука? С какво право заключваш вратата?”. Искам да поясня само, че в тази сграда работя като лекар от 23 години, досега това не ми се е случвало.
Работил съм и на други места, давал съм спешни дежурства. Семеен съм, баща на две деца, имам и внуче.
Не му отговорих и тръгнах да се прибирам в кабинета си, по същото време той в ръцете си държеше тесла, с която е удрял по входната врата. Започна да ми крещи и се закани: „Сега, ако те замаам с тази тесла, ще ти стане мъчно…”. Отговорих само: „Добре”. Той крещеше след мен: „Не ми казвай добре, ще те настигна и пребия с теслата“. Влязох в кабинета си и взех ключовете, успях набързо да заключа входната врата на чакалнята. От силния стрес треперех, не можех да отреагирам, няколко минути стоях, без да мога да взема решение какво да правя. По същото време ми звънна по телефона пациент, който мe попита къде се намирам. Съобщи ми, че майка му не се чувства добре и има нужда от преглед. Когато пациентът пристигна с майка си, която беше с хипертонична криза, не посмях да отворя, преди да ги чуя и да се уверя, че са сами.
Вече се бях обадил на тел. 112 за случилото се. Попитах пациента дали долу има някой и те ми казаха, че са видели как д-р Михайлов слиза надолу. Пристигнаха двама полицаи на място в кабинета ми, разговарях с тях и дадох обяснение. За случая е информиран и началникът на полицията в Кресна. Подадох жалба, внасям и до Районната колегия на Българския лекарски съюз.
Излязох от болница само преди три дни, имам пейсмейкър – постоянен кардиостимулатор / на сърцето/, нямам интерес да влизам в спорове, защото и най-малкият тормоз може да ми се отрази зле и да доведе до фатални последици. Имам две сърдечни операции, поставени ми са байпас и стентове…
След смъртта на д-р Маринова преди една година и половина пристигна този д-р Михайлов, кой му е дал ключ от кабинета на първия етаж, има ли сключен договор за обслужване на пациенти, не знам. Има място под слънцето за всички, просто искам да бъда оставен да работя и живея спокойно. Той е тук във вторник, сряда и петък следобед, тогава наистина съм притеснен и се страхувам за живота си. Още след настаняването му в кабинета на починалата колежка съм подложен на тормоз, тогава започна да остава входната врата на поликлиниката отключена през почивните дни, в събота, когато си тръгва от Кресна, а да я заключва в работните дни. Опитах се да му обясняа, че вратите трябва да са отворени в работно време, защото аз съм тук, в кабинета, и затруднява пациентите. Написах една бележка на бял лист и я поставих на вратата с молба да се съобразява с нас, че не е сам“.
Лекарят добавя, че е имал и други случаи на пререкание с Михайлов по незнаителни поводи. Той изтъква, че се страхува изключително много, подвал е жалба и до Министерството на здравеопазването.
При идването му на следващия ден – петък , го чух да казва: „Това да не се повтаря повече”, и затвори с трясък. Когато пристигнах в понеделник на входната му врата беше написал с черна боя: „Не пиши по врата повече!”. Оставих надписа да стои така, но при едно от постъпванията ми в болница съпругата и синът бяха почистили и заличили надписа, следите по стената се виждат. Миналата година през август, когато слагах табели, че ще отсъствам, за да предупредя пациентите си, той ме видя и заплаши да не се занимавам с жена му, защото ще ми притъмнее… Случаят тогава беше следният, един ден видях същата жена да чисти на първия етаж, а вратите отвън бяха заключени, не я познавам и я попитах само: „Коя сте Вие?”. Последва отговор кой съм, че ще я питам… Казах й, че ще се обадя на полицията, тя да обясни. После се оказа, че това е жена му. Не искам никакви контакти с него, тогава депозирах жалба и до Министерство на здравеопазването. Страхът ми е огромен, защото съм с увредено здраве и искам само спокойно да упражнявам професията си, затова реших да дам гласност на създалата се ситуация”, заключи д-р Стоян Костов.
Потърсен за коментар по телефона д-р Михайлов заявил, че по същото време извършва лекарски преглед и отказал с думите: „Проявете разбиране, не желая да се занимавам с изказвания, които не са верни”. Запознати коментираха, че най-вероятно се касае за конкуренция между двамата лекари.
