Една година измина от трагедията в Хитрино. На 10 декември 2016 г. товарен влак с газ дерайлира и избухна на влизане в селото. Загинаха 7 души , а 29 бяха ранени. Причината - превшена скорост. Едва ли някой го е забравил. Бяха разрушени десетки къщи и прекършени много човешки съдби.

Станалото никой не може да го поправи. Въпросът е какво се случи за тази една година. Къде отидоха отпуснатите почти 33 млн. лв. от дарения, държавния бюджет и по линия на европейските фондове. Тъжна е равносметката. Построени са нови 10 къщи, 14 все още се изграждат. Ремонти се правят на други. Но нито едно семейство не се е завърнало в дома си. Някои ще посрещнат празниците в осигурените от държавата фургони.

По стародавна и най-удобна позиция ще бъдат обвинени политиците. Че си гледат в пъпа, замерят се с компромати и отдавна са забравили как живее народът. Това е така. Истина е, че по нашите географски ширини принципът "всяко чудо за три дни" е пътеводен. Всички удобно забравят, последствията остават само за потърпевшите. 

За съжаление у нас трагедиите станаха доста чести. Да си спомним Мизия, която на 2 август 2014 г. бе залята от приливна вълна. Загинаха двама души.Много къщи бяха разрушени. Ами Бисер, който бе удавен на 6 февруари 2012 г. след скъсана дига на язовир "Иваново". 11 човека загинаха тогава. 

И още колко трагедии ще трябва да продължа да изброявам? И дали черната статистика ще спре до тук? Едва ли.

Безхаберието е двустранно. Хората плачат за загиналите си близки и разрушените си домове и имат право да проклинат и държавата, и вселената в безсилието си. Но мнозина са тези, които най-безскрупулно използват чуждата трагедия за лични облаги. И това най-ясно се формулира от кмета на Хитрино Нуридин Исмаил, който казва: "Ние сме влизали със съвета в къщи, които и преди взрива са щели да паднат – точно тези хора са с най-големите претенции в момента". И не е само там. Винаги се намират и навсякъде такива хора. На един му изгори къщата, ама повече плаче и иска пари от държавата този, на когото е пламнала кочината. И в крайна сметка в суматохата като нищо може и да получи по-голяма сума.

"Помогни си сам, та и Господ да ти помогне" е най-вярната поговорка в момента. Като народ сме свикнали да вдигане ръце и да чакаме някой да се погрижи за нас, да ни помогне. Никой никому не е длъжен. В крайна сметка трябва да се научим да си застраховаме домовете на първо време. А после и да изискваме от властимащите да се грижат за сигурността ни - така че да не прииждат реките, да не преливат язовирите при всяка капка дъжд. Да не се взривяват старите машини. Държавата пък в едно е длъжна - да анализира причините за всяка подобна трагедия и да прави така, че тя да не се повтаря. 

Хитрино, Мизия, Бисер... А кой ще поеме вината? Виновни няма. Черният списък ще продължава докато трае традицията на безвиновността.