29 параклиса на различни светци обграждат родопското с. Павелско. Храмовете са построени предимно от местни хора, а 58 жени от селото - по две на всеки параклис, се грижат да бъдат чисти и приветливи. По неписани задължения оглеждат покривите и стените за течове, поправят евентуални повреди във и около параклисите. Всички те не се заключват и човек може да влезе по всяко време. Местните твърдят, че никой не краде, въпреки че се посещават от стотици туристи. Отскоро те са с начертани маршрути, които условно са разделени на северна, източна и западна зона. Обхождането им изисква време и търпение, защото разположението им е в разнообразен природен ландшафт. Най-отдалеченият - “Успение на Пресвета Богородица”, е на 15 км до хижа “Пашалийца”. Съграден е по инициатива на съдържателите на хижата. Друг - “Св. Димитър”, строен през 1925 г., е на 5 км северно от селото и направо е обсебил географското название на върха. Местните го именуват връх Свети Димитър. “На Голяма Богородица освещавам 4 курбана и накрая се връщам гладен. Четири села имат храмове и денят не ми стига да отида до всички”, казва местният свещеник Апостол Аролски, който служи в селата от Рупчос - Павелско, Хвойна, Орехово, Малево, Студенец и Забърдо. “Във всеки параклис на деня на светията има празнична трапеза за хората, които са дошли на поклонение. Водосветът е служба за здраве, богослужение, на което се молим на светията да помага, да закриля хората от селото”, казва свещеникът. 44-годишният отец е племенник на легендарния родопски свещеник Атанас Аролски.

 

Чичо му бе свещеникът, който изминаваше на преклонна възраст пеша километри, за да служи в църквите и многобройните параклиси в района. Духовникът, който бе един от най-светлите образи на църквата въобще в Родопите, бе сред първите, получили приз в инициативата “Достойните българи” на “24 часа”. “Той бе недостижим в близостта си към хората и образец за свещенослужител”, казва скромно племенникът му. “Не останаха вече популярни светии, които да не са почетени от павелци с параклиси. На следващите строители ще им е трудно да избират на кого да ги посветят”, казва Иван Бришимов, един от инициаторите на последния параклис “Св. Марина”, осветен преди дни. Той е построен с дарения на материали, труд и средства от много хора и организации от селото за близо 3 г. по инициатива на наследниците на убит за вярата по време на османското владичество. С новия параклис Павелско вече подмина Момчиловци, което се славеше с най-много. “Павелско е с 2 пъти по-малко население, в селото живеят едва 550 човека и реално на всеки 15-и се пада по един параклис”, изчисляват местните. Най-новият параклис е изографисван безвъзмездно в продължение на два месеца от студентката в пловдивската академия по изкуствата Дияна Панайотова.

 

Проектът за параклиса е дарение от екип начело със смолянския архитект Никола Михалевски. Мястото е дарено от родената в селото Малина Николова, която е основен инициатор в памет на родоначалника да бъде изграден духовен храм на вярата. На негово място някога, когато в селото живеели мюсюлмани, е имало джамия Двама от инициаторите за градежа на параклиса - Иван Бришимов и Васил Росенов, също са наследници на един от първите ктитори на църквата “Възнесение Господне”, която е сред първите, построени в Родопите. “Заради дързостта да бъде висока колкото джамията са убити последователно тримата мъже, оглавявали църковното настоятелство, като третият е прадядо ни”, разказва Васил Росенов. Убитият им родоначалник Вълчо Еленов оставя вдовицата Ракшина с две момчета сираци - Никола и Илия, които слагат началото на двата големи рода Николовски и Бришимовия. Разрешение за строителството на църквата е дадено от турския султан с ферман, написан на персийско-арабски език, който се пази в архива на храма. Съгласно наредбата на султана се давали само 40 дни за строежа на църквата. Местните разказват, че мюсюлманите държали тя да е по-ниска от джамията и наблюдавали стриктно за това по време на строителството. “За да саботират срока от 40 дни, нощем са ходели да режат гредите и разтурят съграденото. Ако не спазели срока, храмът щял да стане джамия”, разказват старците от Павелско. Срокът обаче бил спазен, след като се включили всички.

 

Работели денонощно. За покрива са носени тикли чак от Бяла черква Двадесетина тикли стоят до ден днешен в двора ѝ в резерв оттогава, ако се наложи да се подменят. Осветена е 2 г. по-късно, а 17-метровата камбанария - след 60 г. Църквата, която привлича със своята монументалност - трикорабна базилика с по 4 колони и с по 5 свода във всеки кораб, е обявена за паметник на културата. На вратата е изписано името на първия убит заради построяването ѝ - Марко Иванов. Сега селото тачи с параклис и паметта на неговия съратник Вълчо Еленов, обезглавен на път за Пловдив в Долни Воден. Още в първите години след Освобождението павелци започват да строят параклиси. До началото на XX в. те са изградили 6. Най-старият - “Св. Георги Победоносец”, е построен през 1881 г. и ремонтиран около век след това. По време на комунизма строителството секва, но след 1989 г. са издигнати още 6. Според местния краевед Костадин Глушков повечето от параклисите са построени върху стари оброчища. В селото сочат за пример зъболекар, който изградил абсолютно сам параклис за здравето на детето си, страдащо от тежка болест. Починалият преди 2 г. Петър Дечов от селото след дълго проучване пък е оставил в наследство пълен списък наместата, където са се намирали някога 39-те параклиса и капища, на които са се молели местните край селото. Някои от тях сега са само грамади от камъни, но срещу много означения възрастният изследовател е написал гордо, че има нов храм.