Новата Студена война между Запада и Русия има черти, невиждани преди, но като цяло наподобява първата, която светът преживя от 1946 до 1991 г. Лондон стана инициатор на поредния етап от нейната ескалация - вече над 25 страни заявиха, че експулсират руски дипломати. Русия създава свръхмощни оръжия; в отговор Америка се кани отново да милитаризира космоса. Дипломатическият конфликт между Москва и Запада в близко време изглежда само ще се засилва. Официален Вашингтон вече предупреди московските си колеги, че след прогонването на руски дипломати САЩ няма да търпят ответни действия от страна на Русия, пише Александър Шарковски, в. "Независимая газета".
Студена война личи буквално във всичко. И военните далеч невинаги са в авангарда на конфронтацията. И тук обаче нещата не са еднозначни. С цел уреждане на спорни ситуации в Сирия, например, е прокарана директна връзка между военните ведомства на САЩ и на Русия, има и контакти на най-високо равнище, включително между ръководителите на руския Генщаб и на Съвета на началник-щабовете на САЩ.
Тук ще добавим, че в Америка исторически се е наложило генералите често да играят роля на шоумени. Такъв бе и генерал Джон Хайтън, председател на стратегическото командване на въоръжените сили, когато говори за пореден път пред Сената на САЩ. Словото му изобилстваше от плашещи признания и изненадващи изводи. Той провъзгласи, че Вашингтон не притежава средства за защита, способни да се справят с новите модели оръжия, създадени в Русия и Китай, и единствена контрамярка може да е глобална ядрена война.
Хайтън заяви по-специално следното: "И Русия, и Китай агресивно внедряват хиперзвукови разработки, бележейки успехи в съответните програми. Ние проследихме как ги тестват. В САЩ хиперзвуковите оръжия или са във фаза на концепция, или в етап на изпитания. Единственото, с което Вашингтон може да излезе насреща, е удар за отмъщение с нашата ядрена триада".
Развълнувал сенаторите, той понечи да ги успокои с думите: "Впрочем те (руснаците, бел. на изданието) не знаят къде се намират нашите подводници, които могат да унищожат страната им, ако тръгнем по този път". Последва предложение САЩ да насочат усилия към базирани в космоса средства за предупреждаване при изстрелвания и ликвидиране на балистични ракети и свръхзвукови летателни апарати.
Според мнозина западни анализатори отправна точка към новата фаза на напрежение са били думите на руския президент Владимир Путин: "Никой няма такива оръжия като тези на Русия, а щом се появят, нашите момчета ще измислят нещо ново". Едва тогава Съединените щати заявиха, че има с какво да отвърнат на Москва. После чухме основната тежка дума от президента на САЩ Доналд Тръмп: "Ние създаваме Космически сили, това е нещо грандиозно". Светът изглежда пак се връща в изходна позиция, към една отново пришпорена оръжейна надпревара.
Поражда се усещане за дежавю. Западните медии пак забълваха материали за коварството на руснаците, а руските не им остават длъжни. Експерти от едната и от другата страна изобличават слабостта на противника и своето всестранно надмощие; политици и официални лица ораторстват в същия дух. Западът и Москва са затънали в порой от взаимни обвинения. Нима са забравени думите "диалог", "справедливост", "сдържаност"?
Нещо подобно се е случило през миналия век, преди да започне Втората световна война. С тази разлика, че тогава на планетата не е имало оръжия с разрушителна сила, способна да унищожи всичко живо на Земята, и че днес не Съветският съюз, а самотна, икономически слаба Русия е изправена срещу коалицията на развитите страни. Западът ликува, прославяйки своето единство, а Москва, настръхнала със своите супероръжия, е притисната в ъгъла.
На този фон все по-силно се откроява ролята на третия участник в новата студена война. Кой може да оспори факта, че Китай е ядрена и космическа свръхсила? Нещо повече, изпреварил е вече САЩ по икономическо развитие, създал е изключително мощни въоръжени сили и наред с Русия притежава хиперзвукови оръжия. За разлика от Москва Пекин се изхитря да не настъпва Вашингтон по мазолите открито, не нахлува явно в зоните на американските интереси, а същевременно планомерно разпространява влиянието си в цял свят. То е доминиращо и в Азия, и в Африка, и в Южна Америка.
С противопоставянето си на Запада Русия общо взето налива вода в китайската воденица, но няма как да разчита на съюзнически отношения с тази страна. В крайна сметка Поднебесната империя защитава само собствения си интерес, както открито заяви Си Цзинпин в доклада си пред 19-ия конгрес на Китайската комунистическа партия. Нещата вървят към "велико възраждане на китайската нация". Пекин впрочем заявява, че във военен (стратегически) план САЩ буквално са обкръжили Китай, който въпреки вражеските интриги уверено се движи към световна хегемония, а китайската армия е най-силната в света.
Основен фактор, възпиращ преминаването на новата Студена война в гореща фаза, остават стратегическите ядрени сили на водещите световни икономики - на Китай, САЩ и мизерстващата, но горда и войнствена Русия. А Вашингтон трябва да се съобразява и с географската близост между Руската федерация и Китайската народна република. Пекин явно ще е недоволен, дръзне ли Америка да нанесе масиран изпреварващ ядрен удар по Русия.
Уместни ли са страховете от трета световна касапница? И да, и не. В САЩ на генералите е позволено да говорят, но решенията се вземат от политиците - тях пък никой не би заподозрял в склонност към самоубийство. Москва е способна да нанесе първи удар, но икономически не би издържала голяма война, а Пекин и без такава спокойно завоюва света. Ходът на събитията обаче може да бъде коригиран от негово величество случая.
/БТА/