Проблемът на модерната война е не, че ще я има, а че няма кой да се бие в нея. Така се оказва.
Важи с пълна сила за България, както ни е до болка известно. Армия няма, пистолети няма, пушки няма. За кадрите да не говорим.
Може би в някое поделение има два останали патрона и един самотен генерал. Който пази патроните за себе си. Това си представям като останки от армия, която няма казарма. И знам, че не съм далече от истината. Напреднахме. Еволюирахме. Нашите произведения вече могат да водят дори войните ни вместо нас. Ние не сме нужни на самите себе си.
И така, понеже на никого не му трябват войници (или поне така си мислим), съответно такива липсват. Обаче настава едно напрежение в международното пространство. Започва да се говори за война. За пъплещи живи мъже от „Ислямска държава”.
И какво се оказва?
Че няма кой да ги спре на границата? Или, че когато някой посмее да го направи, той бива смачкан от световните либерали. Същите, които с политиките си са ни оставили без армия.
Е, да. Никой не иска да убива за удоволствие. Но ножът опира до кокала вече. А нашият кокал е оголен от липсата на... всичко.
Беше ни останал един граничар с пушка. Те повече сигурно на пост няма да го сложат. Войната идва. Нашите тънки граници няма да има кой да пази.
Най-вероятно с липсата на кадри ще ни обяснят използването на оръжия за масово поразяване и дори атомни бомбички. А ние ще си умираме като мухи. Просто няма да разполагаме с друго. Избор няма да има. И то по средата на великата ни демокрация.
Така че... спете спокойно.
Ако някога сте се тревожили или сега ви тормози тая мисъл - не, децата ви няма да ходят на война. Необразовани са дори за това.
