Крайно време е да започне да се работи по тунела под Петрохан, защото от възлагането на идеен проект до първата копка ще минат между 7 и 10 г. Това казва пред 24 часа пътният експерт Ясен Ишев, който е бивш зам.- шеф на агенция “Пътища”. Дълги години е работил по пътни програми и проекти в министерството на транспорта, автор е на сборник “Пътищата на България”.

Идеята за бързото преминаване на Стара планина при Петрохан е от 40, че и от 50 г., на по-голяма възраст е само идеята за тунела под Шипка - над 100 г.  Проходът Петрохан е на 1400 м надморска височина, през зимата се случва да е затворен. Пет варианта за тунел под Петрохан са разработвани през годините.

Основните са три, а останалите два са за малки тунели. Най-интересният и най-ефективният вариант е 9,2 км тунел под планината. Той е на най-малка надморска височина - 1060 м. Сега, за да минат през Петрохан, колите катерят над 1400 м по завои и второкласен път.

Според изчисленията дългият тунел с модерен скоростен път от Монтана до София ще струва 450 млн. евро. Тунелът започва на 41 км от Монтана, заобикаля Благово, Боровци, Комарево, Берковица, излиза след с. Гинци. А скоростното шосе заобикаля Костинброд и излиза на околовръстното шосе на София. Вторият вариант е 7 км тунел, той е на по-голяма височина -1100 м, прогнозната му стойност е 320 млн. евро. Началото му е след Берковица, а краят му преди с. Гинци.

Третата разработка предвижда тунел от 3 км, който е на 1220 км надморска височина, а изграждането му би струвало 180 млн. евро. Според Ишев дългият 9 км тунел е много скъп. Добро съчетание на ефективност и цена има при проекта за 7-километрово съоръжение.

Бързото трасе от Видин до София и оттам към Гърция е ефективно. То е по направлението на трансевропейския коридор №4, но този проект в последните години остава на заден план. Сега за България приоритетни са оста Ориент-Източносредиземноморска, както и оста Рейн-Дунав.

При актуалната ос Ориент-Източносредиземноморска, която започва от Германия, минава през България и свършва в Кипър, Петрохан се заобикаля. Приоритет е пътят Видин-Монтана-Враца-Ботевград и по магистрала “Хемус”. Според Ишев обаче с тунела под Петрохан се съкращават 50 км от Монтана до околовръстния път на София. Сега разстоянието е 160 км, ще стане 108 км, което е 35% по-малко. Какви са още ползите: - съкращава се времето за пътуване с 45 мин; - свиват се транспортни и експлоатационни разходи; - товаропотоците се разпределят; - ще се развият регионите в Северозападна България; - ще намалеят катастрофите.

Според друг експерт - бившия шеф на агенция “Пътища” Павел Диковски, идеята за този тунел е остаряла, актуален е пътят Монтана-Враца-Ботевград-магистрала “Хемус”.

Според него никога не се е предвиждало Дунав мост 2 при Видин да се свързва със скоростен път и с тунел през Петрохан.

Освен това строителството на 9,2 км тунел, който е и най-ефективният, излиза много скъпо. Проектът бил важен във времето, когато се е забранявало пътуването през Сърбия и трафикът се е насочвал към Видин.

Данните за трафика за 2015 г. (за 2016 г. още не са излезли) показват, че среднодневно между Монтана и Враца са минавали 2562 леки автомобила, 56 автобуса и 2609 товарни автомобила.

Това е трасето по обиколния първокласен път и магистрала “Хемус”. Среднодневно от Монтана към Берковица, Костинброд до София (второкласен път 81 през Петрохан) са минавали 1885 леки автомобила, 21 автобуса и едва 351 товарни автомобила.

Не са добри числата за трафика през Петрохан, товарните автомобили заобикалят този път, защото е с много завои и е опасен, минават по първокласния път през Враца. Но ако бъде направен тунелът, тогава минимум 90% от всички автомобили ще изберат късото трасе, прогнозира Ишев.

Експертът смята, че не трябва да се отлага повече началото на работата по проекта. Припомня, че през 2008 г. министерството на транспорта (по времето на министър Петър Мутафчиев) е обявило търг за идеен проект, имало е избран победител, но до подписване на договор не се е стигнало заради липса на пари.

Тунелът няма да започне от днес за утре, трябват му години. Започва се с идейни проекти, работни проекти, с отчуждаване на земи, ОВОС, археология. Никой не работи, не само по този проект. Не се работи и по магистрала “Черно море”, казва още Ишев.

Източниците на финансиране могат да бъдат от концесия, от толсистемата, от заеми. Но за да се стигне дотам, трябват проекти, трябват анализи, които да покажат кой вариант е най-изгоден, смята още той.

Граждани вече събират подписи за съоръжението, включва се и БСП - Видин Граждани организират подписка в подкрепа на изграждането на тунел под Петрохан.

Тя стартира в началото на годината от националната гражданска инициатива “Тунел под Петрохан” и по-късно бе подкрепена от БСП - Видин.