http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/73048-naydenov-varni-kostyumite-na-tatko-si.html

 

Не познавам Мила Владкова от Мелбърн и не знам дали е журналист. Но и да не е, незавършеното й интервю с журналиста Валери Найденов, публикувано в сайта Faktor.bg, може да служи за пример как трябва да се разговаря с дебелокожи майстори на тънката комунистическа ирония, която през годините използва от позицията на претенцията за превъзходство един от бащите на днешната журналистическа поквара, владеещ изкуството на ехидството. Мила Владкова му отнема това оръжие със забележително самообладание и вещина.

 

Няма да правя обзор на „боксовите отношения” ( по израза на един мой съученик за враждата с родителите му), които имам вече трето десетилетие с родителя на таблоидния цинизъм в българската журналистика. От тандема с Блъсков именно Найденов е водещият мозък, а колега му в този бизнес е занаятчията, както сам се хвали. Двамцата така се бяха самозабравили в успеха си по опростачване на медийното пространство, че се изобразяваха „на майтап” като Кирил и Методий в собствените си „часови” вестници.

 

Интервюто на Мила Владкова поставя акцент, който е в основата на „боксовите” ми отношения с Найденов от началото на 90-те години. Сякаш е продължение на скандал с 25 годишна давност между моя милост и него.

 

Преди четвърт век, в отговор на голямо водещо заглавие във вестника му, според което радиоактивен облак се носел към България, БТА цитира опровержение на съответната служба, следяща радиоактивната обстановка. Найденов, който беше главен редактор на „24 часа”, истеряса срещу моята личност с обвинения във вестника си, че директорът на БТА Иво Инджев искал да му запушва устата.

 

Това ме провокира да му напиша кратка бележка и да я изпратя по секретарката си да му я връчи лично със следния въпрос:  Защо, когато беше кореспондент на БТА в Москва, не написа нищо за атомния облак, който идва към България от СССР, а сега публикуваш измислици за несъществуващ такъв? Май си переш гузната съвест със закъснели предупреждения за несъществуваща опасност от нещо подобно, бях добавил в бележката.

 

Безпомощният да каже нещо смислено по въпроса главен редактор на най-тиражния за времето си вестник в България отвърна от страниците на творението си, че (сега вече) бил длъжен да „удари камбаната” . Подразбираше се, че можел да си публикува лъжи от особено опасен тип, защото е „честен частник” ( Блъсков и Найденов  се изживяваха като журналистическия аналог на „Първа частна банка”) и никой няма право да го опровергава.

 

 

Интервюто на Мила Владкова с Найденов в наши дни е нещо като  продължение на онзи скандал, но в режим на (незавършен) диалог. То показва, че да очакваш от циник да си признае вина, не е възможно, но поне може да го изобличиш.

Share on Facebook