Инвестициите паднаха под кризисните нива от 2009 г.

Поводът за настоящата статия са няколко факта, които наскоро получиха медийно внимание. Първо, от Българската стопанска камара представиха свое изследване, чрез което алармират за сериозния спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през периода след 2007 г. От друга страна, данните от търговията с емисии на въглероден диоксид показаха, че борсовата цена надхвърли 20 евро на тон. Връзката между двете събития е видима по отношение на дейността на електроцентралите, които работят на въглища и най-вече за тези от комплекса “Марица Изток”.

 

Спадът на чуждестранните инвестиции

Тенденцията за спад на преките чуждестранни инвестиции стартира със Световната финансова криза. Липсата на реални спестявания, намаляването на доверието сред инвеститорите и предпочитанията към висококачествени (нискорискови) активи допринесоха за намаляване на притока на капитали към развиващите се икономики. Това се отрази не само на България, но и на преките ? конкуренти от региона – Сърбия, Румъния, Турция, Хърватия и т.н.

В България обаче ефектите могат да се разглеждат като по-сериозни поради наличието на големи потоци преди това. Например, през 2007 г. потокът от ПЧИ надхвърля 9 млрд. евро, като относителният му дял в брутния вътрешен продукт (БВП) достига 27,9%. През същата година почти всички инвестиции в страната са с източник чуждестранни спестявания. През 2008 г. ПЧИ се понижават до 6,7 млрд. евро (18,1% от БВП), но нарастването на финансирането от местни спестявания води до рекорден размер на общите инвестиции в страната, измерени чрез брутното капиталообразуване, които достигат 26,9 млрд. лв. (37% от БВП). В резултат от това икономиката се разширява в реално изражение с 6%.
Макар че някои анализатори твърдят, че количеството на инвестициите от този период до голяма степен е за сметка на качеството им (т.е. съществена част от тях са в непродуктивни активи), всъщност създаденият тогава капитал представлява основата за нарастването на икономиката и в момента. Неефективните инвестиции от този период са най-вече в недостроени или непродадени ваканционни имоти, чиито относителен дял спрямо общия поток на ПЧИ не е голям. Останалите инвестиции в недвижими имоти са свързани с индустриални или селскостопански цели, поради което те продължават да генерират стойност.

 

Принос за спада на общите инвестиции в страната може да се търси и в нарасналото търсене на финансиране чрез европейските фондове, което обаче не е достатъчно, за да компенсира намалелите потоци от ПЧИ. Освен това т.нар. “усвояване” води до изкривяване на стимулите сред предприемачите – те се опитват да получат субсидии вместо да подобряват продуктите си. За целта се ангажират сериозни ресурси за подготовка на проектите, но в някои случаи начинът на провеждане процедурите не е достатъчно прозрачен и резултатите не са обективни, като възнаграждават определен кръг от фирми за сметка на останалите.

 

Честите промени в нормативната уредба, възможността да се измислят допълнителни изисквания от страна и на местните власти, които представляват административна тежест за бизнеса, бавната и неефективна работа на правозащитните и правоприлагащите органи и на останалата част от държавната администрация създават неблагоприятна среда за бизнес. Въпреки преимуществата є във връзка със стабилността на местната парична единица и относително ниското данъчно облагане тя не създава достатъчно добри условия и сигурност сред предприемачите, че ще успеят да се възползват от плодовете на своите инвестиции – добавената стойност и печалбата.

Това е важна част от факторите, които допринасят за отслабване на инвестиционната активност в страната. През 2017 г. инвестициите в номинално изражение са 20,6 млрд. лв., което е по-малко дори от размера им през кризисната 2009 г. (20,85 млрд. лв.).Така през периода 2010-2017 г. инвестициите представляват едва 21,2% от БВП. През същия период общите инвестиции спадат в реално изражение със среден темп 2,3% на година, което допринася за забавяне на реалния растеж на БВП до 2,1% на година в реално изражение. Не трябва да се забравя обаче, че приносът на инвестициите не е само за текущия БВП за съответната година, когато са направени, но най-вече те се отразяват върху потенциала на икономиката да генерира стойност в по-дългосрочен период.

Цените на квотите за емисии въглероден диоксид

На 24 август цената при Европейската схема за търговия с квоти за емисии на въглероден диоксид (CO2) надхвърли 20 евро на тон. За сравнение средната цена през август 2017 г. е 5,6 евро за тон, докато наличните данни за август 2018 г. до момента определят средна цена от 18,5 евро за тон. Следователно за период от една година цената на емисиите въглероден диоксид се е повишила над 3 пъти. Това е особено важно за топлоелектроцентралите, които използват въглищата като ресурс, тъй като директно увеличава производствените им разходи. Тези ТЕЦ са най-разпространени в Централна и Източна Европа – Полша и Унгария, както и в България.

Причината за повишаването на цената са поставените цели за понижаване на емисиите в рамките на Европейския съюз, които предвиждат те да се намалят с 40% до 2030 г. Тези цели са определени като мерки за противодействие срещу глобалното затопляне и климатичните изменения. Те се основават на допусканията, че човешката дейност и произтичащите от нея емисии на парникови газове и най-вече на въглероден диоксид са основните причинители на тези процеси.

caps: normal; font-weight: normal; letter-spacing: normal; orphans: auto; text-align: start; text-indent: 0px; text-transform: none; white-space: normal; widows: auto; word-spacing: 0px; -webkit-text-size-adjust: auto; -webkit-text-stroke-width: 0px; text-decoration: none;">Границата от 20 евро на тон е важна, тъй като тя се счита за критичната точка, при която ефективността на въглищните централи се изравнява с тази на някои възобновяеми източници на енергия. Това означава, че по-нататъшното поскъпване на емисиите може да изтласка от пазара въглищните ТЕЦ заради високите производствени разходи за сметка на конкурентни централи.

 

Защо са важни ТЕЦ на въглища за България?

Те са значими както за българската енергийна система, така и за икономиката на страната. Наскоро министърът на енергетиката заяви, че електроцентралите “Марица Изток” 1 и 3 са основна базова мощност за електроенергетиката, особено през зимния период. Предимствата на въглищните ТЕЦ спрямо атомната са, че те са по-бързо “подвижни” и с по-нисък размер на първоначалната инвестиция. “Подвижността” представлява способността на централата да произвежда при различен коефициент на използване на горивото, която е приблизително същата като при ТЕЦ на природен газ – от 4% до 100%. При върхови натоварвания от ТЕЦ за осигуряване на стабилността на системата се използва най-вече КонтурГлобал Марица Изток 3 (КГМИ3). Времето за реакция на централата е около 30 секунди, докато такава скорост не може да бъде постигната от други неядрени компоненти на електроенергетиката.

Друго важно предимство на въглищните ТЕЦ е, че те използват изцяло местен ресурс. Тоест те правят местната енергийна система по-слабо зависима от внос на суровини. Използваните лигнитни въглища се добиват от “Мини Марица Изток” и се доставят по силата на дългосрочни договори. По този начин се гарантира продължаването на дейността и поддържането на работните места в мините, които през 2017 г. са над 7 200. На КГМИ3 са доставени над 8 хил. тона лигнитни въглища през 2017 г., което означава, че на централата се пада съществен дял от оборота на мините.

Наложилото се сред обществото становище е, че договорите с “американските” централи представляват нерегламентирана държавна помощ за тях и е необходимо да бъдат прекратени. При това съдбата на тези предприятия не е ясна, но най-вероятният изход е те да бъдат национализирани. Това предложение страда от съществени недостатъци от гледна точка на евентуалните разходи, които биха възникнали за държавата. От една страна, неустойките при прекратяването на договорите могат да достигнат стотици милиони евро, а освен това ще бъдат необходими средства за придобиването на централите. Също така, за да се спазват екологичните изисквания, които стават все по-строги, ще се наложи извършването на допълнителни инвестиции, изискващи финансиране.

Сравнението между “американските” централи и “Марица Изток” 2, която използва същия ресурс, но е държавна собственост, показва, че последната работи на загуба, която постоянно се увеличава, докато първите реализират печалба. Например, през 2017 г. нетното произведено количество електроенергия от КГМИ3 е 4 158 GWh, а прекият принос на към общата добавената стойност в страната е приблизително 0,28%, а при отчитане на непреките и индуцираните ефекти той достига 0.43%. Приносът към общите инвестиции е 0,08%. Преминаването им от частна към държавна собственост би означавало с голяма вероятност влошаване на показателите, за което ще допринесат и нарастващите цени на въглеродните емисии, които представляват производствен разход.

Скорошният скок на цените на квотите за емисии на въглероден диоксид поставя сериозно предизвикателство пред въглищните ТЕЦ. Благодарение на чуждестранните инвестиции в съвременни технологии обаче проблемите могат да бъдат адресирани. Въпреки тежкото финансово състояние на “Марица Изток” 2 въглищните ТЕЦ ще продължат да изпълняват функциите си на базова мощност, с което да допринасят за устойчивостта на електроенергийната система на страната. Те са пример за това, че чуждестранните инвестиции са необходими за икономиката, но повишаването им е въпрос на целенасочена политика за подобряване на състоянието на бизнес средата.