Искаш ли да бъдеш полезен на другите, живей за себе; не знаеш как да възпитаваш детето си – остави го на мира; някой те е нарекъл глупак – съгласи се с това; искаш да промениш съдбата си – това е възможно. Това споделя известният руски психолог и психотерапевт Михаил Литвак. На пръв поглед такива твърдения предизвикват недоумение. Ние сме свикнали да живеем и да мислим другояче. А може би просто не отдаваме значение на това, че съществуват ясни правила, които ако спазваме, ще постигнем в живота това, което искаме.

Тези правила Михаил Литвак разглежда в своите двадесет книги с актуални въпроси от психотерапията и психологията на общуване. Ето част от неговите убеждения и практически съвети, споделени в радио интервю за “Гласът на Русия”. За промяната на съдбата и новите житейски сценарии В книгата “Ако искаш да бъдеш щастлив” аз описвам седем неуспешни сценария и показвам как тези хора с наша помощ се промениха и животът им стана съвсем друг. Какво е това сценарий? Сценарият е онази психологическа сила, която дърпа човека към съдбата, независимо от това дали той смята това за свободен избор или се съпротивлява. Такова определение дава Берн. Нашата съдба зависи от гените ни. Аз съм мъж, Вие сте жена.

Ние ще играем тези роли. Животът е нещо просто, ако живееш в съответствие със собствената си природа. В процеса на възпитанието много родители искат да направят от детето си онова, което е невъзможно да направят. И на него му е зле. По-добре е да не възпитаваш детето, а да го отглеждаш. От краставицата – израства краставица, от домата – домат. Детето може да иска да стане артист, а майката го тика да става счетоводител и т.н. И тогава то живее не своя живот, а живее по сценария, който са написали неговите родители. Необходимо е да бъде препрограмиран. За да се върне към какво?…Към самия себе си. Най-леко е да бъдеш себе си. Най-лесно е на дървото да расте право. Така то ще израсне на по-голяма височина. В началото човек се ражда щастлив, но после става нещастен под влияние на родителския натиск. И когато тази програма се нарушава, човек се чувства зле, докато не се върне към своята програма. Един от моите възгледи е, че трябва да се живее за себе си, тогава ти правилно ще подбереш хората около себе си, най-важният човек е човекът, с който ти си сътрудничиш.

Това отговаря на нашата природа. Ние трябва да удовлетворяваме четири свои инстинкта: хранителен, отбранителен, сексуален и усещането на собствената си значимост. Хранителният и отбранителният можем да удовлетворим с този, с когото се трудим. Ако искаме да ядем и няма къде да живеем, няма да ни е до секс. Сексуалният партньор стои на по-далечно място. Децата са още по-далече. До едногодишна възраст трябва да храним детето с мляко, но на десет години – вече не. Както е казал Иисус Христос: “Аз дойдох, за да разделя баща със сина, майка с дъщеря си, невеста със свекърва”. След петгодишна възраст на детето, родителят трябва да си сътрудничи с него. Ако ти не разрушиш отношението “родител-дете”, как тогава ще започнеш да си сътрудничиш? Ето сега аз пристигнах със сина си, той е на 30 години. Ако отношенията ни бяха “баща-син”, ние нямаше да имаме за какво да си говорим. Ние си сътрудничим. И в същото време на мен като на баща ми е приятно, че до мен е моят син. Ето как именно аз показвам по какъв начин да запазим близките си, децата си, за да не сме им в тежест.

За любовта

Аз искам да дам определение за любовта, което принадлежи на психотерапевта, на психолога Ерих Фром: “Любовта е активна заинтересованост от живота и развитието на обекта на любовта“. Повечето хора казват: „Нямам кого да обичам”. А ние поставяме въпроса по друг начин – а ти умееш ли да обичаш? Често пъти говоря на слушателите, че мнозина бъркат любовта и секса. Това са различни неща. На семинарите казвам на своите слушатели: “Сега аз съм активно заинтересован във вашето развитие. Това е и акт на любов към вас, макар че може би някои неща ви е неприятно да слушате. А ако вие не искате да приемете моята любов, какво мога да направя аз?” Затова да обича може само зрялата личност, която може да помогне някому да се развие. Често се бърка увлечението с любовта. Аз много обичам червен хайвер. От тази моя любов, какво ще му се случи на хайвера?

Как мога да бъда сигурен, че една жена ме обича, ако тя живее на моя сметка? Съвсем друго нещо е, ако тя е самостоятелна и въпреки това е с мен. Тогава ще й повярвам. Зависимият човек, несамостоятелният, по принцип не може да обича. И разбира се, основната, базовата любов е любовта към кого? – към себе си. Аз се занимавам с физкултура – това е акт на любов към мен самия. Чета книга, повишавам квалификацията си – акт на любов към себе си. От това обществото печели. Човекът носи полза на другите, ако живее правилно за себе си. А сега си представете, че аз съм се напил, през нощта не спя, обичам ли себе си в този момент? И сега на въпроса – защо трябва задължително да обичаме себе си? Щом не обичам себе си, значи съм лош човек. И ако съм обикнал вас, то като честен човек, би трябвало да ви изоставя. Не трябва да се подхвърля на любимия човек нещо лошо. Човек се нуждае от любов. Нуждае се не от майка или баща, а от майчина любов. Още един важен момент. Не трябва да се забравя, че съществува любов към истината. Ние трябва да разбираме, как е устроен светът и тогава ще можем да се ориентираме в него. Една от своите книги аз започвам така: “Ако червеят знаеше как е устроена ябълката, то той би бил дълго жив.” А той изгризва ябълката около дръжката и той (животът) започва да се бори с него. Знаейки как е устроен светът, ние можем да заемем своето място и тогава всичко ще бъде лесно. Ето така ние се учим да обичаме. За съжаление майките не винаги умеят да обичат децата си.

Когато при мен идва майка със сина си и казва, че го обича, аз винаги я питам: “А какво той умее да прави?” Ако не умее нищо, значи майка му не го е обичала. Тя казва: “Аз искам той да стане голям учен и правя вместо него всичко. Пера, гладя, готвя.” А аз казвам: “Вие не го обичате. Ще го вземат в армията, там ще го убият. Той е мамино синче, там не обичат такива. Спрете да му перете дрехите.” А майката: “Но той ще ходи цяла седмица мръсен, учителката ще ми се кара”. А аз й казвам: “На вас не ви пука за съдбата на сина ви, по-важно ви е само някой да не ви се кара.” С децата трябва да се разговаря като с равни. Препоръчвам ви да разговаряте с детето само очи в очи. Само в този случай се развива интелектът. Вдигнете детето, когато разговаряте с него, или седнете. Не трябва майката да дърпа детето за ръка, то е там долу, в това време то не може да мисли. За страха Ние разшифровахме природата на страха. Тя тръгва от величието: “Аз съм такъв човек, че с мен никога нищо не може да се случи”. А трябва да се казва: “С мен всичко може да се случи”.

Ето например, предлагат на човек да се изкаже пред голяма аудитория. Той се страхува. Аз питам – какво може да се случи? Става ясно, че дълбоко в себе си той държи подсъзнателно идеята, че при него всичко трябва да става от първия път. Докато тази идея седи в него, той ще се страхува. Друга подобна идея е: “Около мен всички са глупаци”. Аз му казвам, че има и умни хора, те ще те разберат. Когато тази идея изчезне, човекът става и го прави. И какво още мога да кажа? Опитвайте се, опитвайте се… Действайте, може в началото да не се получава, но трябва да се има предвид, че неуспехът е 7 пъти по-полезен от успеха. Така е устроен нашият мозък. Само когато претърпите неуспех, вие ще обърнете внимание не на тези, които ви се смеят, а на тези, които ви съчувстват. Тогава неуспехът ще ви послужи като изчисти вашето социално обкръжение и ще ви стане веднага ясно кой кой е. Формулата на щастието е „искам, мога и трябва” да имат едно и също съдържание. Тогава всичко е наред. Ако аз искам, но не мога, необходимо е какво?… да се науча да го правя. Аз само призовавам да изпълняваме своите желания по психологически грамотен начин, опирайки се на законите на общуването, които не зависят от нас. Трябва да ги открием. Юридическите закони могат да бъдат написани, а тези закони, за които говоря аз, трябва да бъдат разбирани и да се действа в съответствие с тях.