Патриархът на българската литература Иван Вазов става министър на просветата на 7 септември 1897 от Народна партия и заема този пост до 1899 г.  Писателят има забележителна ерудиция. Завършва в Сопот  местното взаимно и класно училище, където се  запознава се с оригинална и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия.

През 1866 г. Иван Вазов усърдно  учи гръцки и турски език в Калоферското училище, а по-късно става и помощник в същото учебно заведение. Там намира богата библиотека от френска и руска литература, която изиграва  голяма роля за литературното му развитие. През 1866 г.  бъдещият писател се записва в 4-ти клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Освен това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията на Пиер  Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин.  

В годините на творчеството Иван Вазов  усъвършенства френския език, учи немски език, опознава бита на българина - основния му герой в  литературните произведения.  След възстановяването на Народната партия Вазов се включва активно в нейната дейност и е избран за народен представител през 1894 и 1896 г. От същата партия е номиниран и назначен за  министър на народното просвещение в третото правителство на Константин Стоилов. След това се оттегля от активния политически живот, но през 1911 г. отново е депутат в V Велико Народно събрание.