Пак е полунощ и ти пак се превърна в принц.

Ти си истински само през нощта. Тъмнината разкрива истинската ти същност, а лунната светлина показва истинското ти лице. Ти си от другата страна на екрана, но си заел цялото ми сърце. 

Колко пъти те целувах, неспособна да повярвам, че няма да се превърнеш в жаба, която ще избяга от мен.

Колко пъти чаках да стане полунощ, страхувайки се, че ще изчезнеш в нощта, че тя ще те погълне.

Колко пъти виждах принцове, които се оказваха просто тикви.

Знаех, че не се необходими целувки, за да се убедя, че си истински. Но не можех да повярвам, че най-накрая пред мен стои принц.

Нямаше нужда от изискано облекло и бал. Нямаше нужда от каляски и специални прически. Ти беше моят принц и ме превърна в принцеса.

И пак ще чакам полунощ, за да мога да те видя и усетя. Вече знам, че ти си моят принц и жаби не целувам вече.