Бившият секретар на ЦК на БКП Стоян Михайлов е основният критик на Тодор Живков преди 10 ноември 1989 г. Той е един от създателите на родната социология. Роден е в село Скравена, Софийско, на 6 октомври 1930 г. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". По-късно е асистент по философия във ВИИ "Карл Маркс", сътрудник е на Института по философия. От 1968 г. работи в Института по социология на БАН. Директор му е от 1973 до 1976 г.

 Създател и бивш главен редактор на сп. "Социологически проблеми". Професор в БАН, професор в СУ "Св. Климент Охридски", член-кореспондент на БАН. 

Баща е на кандидатиралия се за кмет на София проф. Михаил Мирчев и дядо на депутата от БСП Стоян Мирчев.

  ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ

 - Проф. Михайлов, как селянчето от Скравена се оказа създател на науката социология в България? Какво ви формира - времето, семейната среда?

- Всъщност създател на модерната социология в България е проф. Живко Ошавков. Той беше участник в двата световни конгреса по социология – през 1956 и 1959 г. Създаването на социологията у нас стана възможно след смъртта на Сталин през 1953 г. и ХХ конгрес на КПСС в началото на 1956 г. Там, на закрито заседание, Хрушчов направи сериозна, макар и не цялостна критика на Сталин. У нас беше проведен същата година Априлският пленум, който измени обществените условия.

Така се създаде възможност за възникването на социологията у нас като самостоятелна наука. През 1959 г. по инициатива и под ръководството на проф. Ошавков беше образувано Българското социологическо дружество. В началото за председател на това дружество беше избран проф. Сава Гановски, а Ошавков стана отговорен секретар.

След конкурс в средата на 1956 г. аз преминах на работа в секцията по исторически материализъм, ръководена от проф. Ошавков, в Института по философия. Оттогава съм неговият най-близък сътрудник. С негова препоръка аз бях избран за секретар-касиер на новообразуваното социологическо дружество.

По същото време проф. Ошавков беше написал книгата си „Историческият материализъм и социологията“, в която теоретично обосноваваше необходимостта от самостоятелно съществуване на социологията. Тази книга с новата концепция след известни сериозни затруднения излезе от печат през 1958 г.

Що се отнася до моето развитие, от семейството ми не съм получавал никакви пречки, нито конкретни насоки. Бях напълно самостоятелен. Родителите ми имаха основно образование и не можеха да ми окажат конкретно влияние. Аз избрах да следвам философия, защото смятах, че чрез нея мога да влияя на хората, макар че можех да запиша без особени трудности и други специалности. Завърших с отличен успех и бях назначен за асистент по философия през есента на 1952 г. в Икономическия институт, а през 1956 г. кандидатствах успешно за научен сътрудник по исторически материализъм в Института по философия.

- Ако до смъртта на Сталин на социологията се гледа като на буржоазна лъженаука, как успяхте да обърнете тази идеологическа догма?

- Обществените условия за това бяха създадени след смъртта на Сталин от ХХ конгрес на КПСС и от Априлския пленум на Централния комитет на БКП. Дотогава проблемите на социологията се разглеждаха в трудовете по исторически материализъм. Нужно беше да се разбие Сталиновата трактовка на социологията като буржоазна наука, както и на други науки, за което се създадоха социално-политически условия след 1956 г.

Разбира се, в Централния комитет на БКП, както и сред преподавателите по обществени науки, имаше сектанти, които бяха верни на Сталиновите схващания и ги отстояваха било със статии в печата, било с изложения до Централния комитет на БКП.

Но всичко това постепенно беше преодоляно.

- През 1962 г. провеждате изследване за религиозността и се оказва, че над 33 процента от пълнолетните българи са религиозни. Как реагираха в Централния комитет, не се ли опитваха да манипулират данните ви?

- Това беше оригинално изследване сред над 40 000 души. В международен мащаб и досега няма такова проучване. Проф. Ошавков публикува две статии с данните във френски списания.

Аз изнесох доклад за един от методите на изследването на VI световен конгрес по социология в Евиан, Франция (1966 г.). Този мой доклад след изнасянето му на конгреса беше изискан от мен от главния редактор проф. Хансен на холандското социологическо списание Mens on maatschappij („Хора и общество”) и публикуван в него в края на 1966 г. Това социологическо списание продължава да излиза и сега.

В Централния комитет бяха изненадани от резултатите. Там се смяташе, че религиозните у нас са много по-малко. Имахме доста спорове с тях. Но постепенно те престанаха да спорят с нас и така резултатите от изследването се наложиха като истинска картина на положението по този въпрос.

- Открехване на Желязната завеса ли беше организираният през 1970 г. Седми световен конгрес по социология – около 1500 от 3200-те делегати са учени от западните страни, които тогава за първи път посещават социалистическа страна?

- Конгресът се проведе във Варна през втората половина на септември. Това наистина беше „открехване на Желязната завеса“. Нужно е да подчертая, че никой не преглеждаше предварително изказванията. Ръководители на повечето от секциите на конгреса бяха от несоциалистически страни. С тях нямаше нито един конфликт. Изнесеният от българска страна в началото на конгреса концерт на народна музика и танци беше възприет с огромно задоволство и бурни ръкопляскания. Словото на Тодор Живков, почетен гост на конгреса, беше изслушано с внимание и изпратено с ръкопляскания. Заседанията протичаха с интерес и активно участие на социолозите. Много добре премина приемът, който даде Тодор Живков на по-голямата част от участниците в конгреса. През вечерите конгресистите посещаваха многобройните заведения, в които като правило имаше музикална програма, най-често от народна музика. След конгреса българският организационен комитет получи множество благодарствени телеграми и писма.

- Сблъсък с ценностите и постулатите на комунизма ли беше пиенето на кока-кола?

- Като питие кока-колата беше въведена у нас през 1966-1967 г. от шефа на разраснало се предприятие Георги Найденов. Нейното въвеждане се прие благосклонно. Нямаше никакви възражения. Друг е въпросът какво стана с Георги Найденов по-късно.

Да се смята, че кока-колата влиза в сблъсък с ценностите и постулатите на комунизма, е изкривен възглед на сталинисткия тоталитаризъм.

- Кога и как всъщност разбрахте, че сталинисткото тоталитарно общество няма нищо общо с характеристиките на социализма от трудовете на Маркс и Енгелс?

- Това беше един продължителен процес, при който слабостите на нашето общество се натрупваха, за да се стигне до окончателния извод, че това общество под формата на живковизма не е социалистическо, а сталинистко-тоталитарно. Осъзнаването на тази истина не можеше да стане отведнъж, тук бяха необходими натрупвания.

Какви бяха по-важните факти в това отношение? Беше ми възложено да направя доклад за политиката на БКП към българските турци във връзка с образуването на турска република в Кипър. Това е 1974 г. аз, с помощта на няколко дейци от партията, от МВР и други, подготвих материал от около 40 страници. В него се описваха мероприятията, които трябваше да се проведат с българските турци за тяхното правилно възпитание в социалистически дух. Те бяха български граждани и като такива трябваше да се възпитават в социалистически дух, както всички други граждани на страната, като се спре тяхното изселване в Турция, както предлагаше Пенчо Кубадински и както се правеше дотогава. Освен това беше подготвена от мен с известна помощ от моя заместник в отдела Цветан Николов докладна записка, в която се описваха какви да бъдат характерните черти на партийната политика по този въпрос. Тези документи трябваше да се внесат за обсъждане и решение в Политбюро. Пет пъти те бяха преработвани и внасяни при Тодор Живков (1975-1980 г.). Но той не ги внесе в Политбюро, нито даде какъвто и да е отговор на мен лично.

Вместо това Тодор Живков предприе известното преименуване на българските турци в края на 1984 и началото на 1985 г. Това беше крупно престъпление от негова страна. В резултат се роди партията на Ахмед Доган, която с известни изменения съществува и сега. През цялото време тя продължава да играе съществена роля в нашия политически живот.

-         Защо редица ваши идеи и предложения не бяха взимани под внимание от висшето партийно и държавно ръководство?

-         Например през 1986 г. почина председателят на Съюза на артистите Любомир Кабакчиев. Аз направих предложение за нов председател. Това беше добре работещата заместничка на председателя на съюза Цветана Манева – една от най-добрите ни артистки тогава, и Стефан Данаилов – също великолепен артист и партиен секретар в Народния театър. Моето предложение направих чрез члена на Политбюро Йордан Йотов, който стоеше над мен в партийната йерархия, и кандидат-члена на Политбюро и заместник-председател на Министерския съвет по въпросите на културата Георги Йорданов. Дали те са внесли моето предложение, както му беше редът, аз не зная. Но то изобщо не беше взето предвид и за председател на Съюза на артистите беше избрана Ванча Дойчева, която играеше само в Народния театър и там беше член на партийното бюро.

Освен това аз имах редица съществени резерви към основни документи на Централния комитет, които идваха от името на Тодор Живков. Такова беше моето мнение и за Юлската концепция от 1987 г.

Неслучайно Тодор Живков нарежда на МВР да се организира следене на поведението на Стоян Михайлов, което започва от началото на 1987 г. Тук искам да отбележа, че в продължение на 25 години преди това нито един член на висшето ръководство на партията не е бил следен от МВР.

И накрая се стигна до изваждането на Стоян Михайлов от Секретариата на ЦК. Нито един от членовете на Политбюро, кандидат-членовете на Политбюро и секретарите на ЦК не се е изказал или гласувал против това изключване.

- Това не ви ли накара да слезете от черната служебна волга? Кога всъщност преодоляхте естествения за всеки човек страх и започнахте да говорите открито за дефектите на системата?

- Докато Тодор Живков беше на власт, аз се пазех да говоря за неговата политика и за качествата на обществото, в което живеехме. Тогава още не знаех, че съм следен от органите на МВР. Това ми стана известно по-късно.

След отстраняването на Живков от властта можеше да се говори за негови недъзи, но тогава възникна друга трудност. Петър Младенов и Андрей Луканов не позволяваха да се говори за слабости на предишното Политбюро, с изключение на двама-трима души. Ето защо аз влязох в остър конфликт с новото ръководство. Защото не бях съгласен, че членовете на Политбюро по-рано нямат вина за решенията и провежданата тогава политика.

- Критиката на Юлската концепция от 1987 г. ли беше най-острият ви сблъсък с Тодор Живков? Вярно ли е, че Първия е позеленял от яд от думите ви?

- Не е най-острият сблъсък, но един от решаващите. Аз направих обстойна критика на документа. Тодор Живков се опитваше с този документ да покаже, че е на прав път да се откаже от минали грешки и да очертае нова програма за работа. Но това не беше сполучливо. Наред с правилни постановки, в документа имаше неправилни неща, които не позволяваха този документ да ни извади от тежкото положение. За съжаление, само аз имах критично отношение. Всички останали, както обикновено, одобряваха внесения от Тодор Живков документ. А чрез него той искаше да се представи като ръководител на „социалистическа“ страна от нов тип. Но това не можеше да стане. Самият той по-късно се обяви против този документ и измисли други недъгави документи.

А това, че Тодор Живков е позеленял от яд от думите ми, аз не забелязах, защото гледах в записките си, които четях. Това ми каза по-късно Продан Стоянов, който ръководеше отдел „Деловодство“ в Централния комитет.

- Имахте ли се за дисидент, как ви изхвърлиха от властта, докато вие спасявахте филмите на Николай Волев? Защо ви повярва Александър Лилов?

- Аз нямам никакво участие в необоснованата критика на нито един филм. Това беше дело на Тодор Живков, изпълнено от проверени негови дейци. Аз проявих обичайното си отношение и към филмите на Николай Волев, но не само към него.

А Александър Лилов ми имаше доверие, защото ме познаваше още от Х конгрес на партията. За съжаление, той не прие моето несъгласие да отида на работа в Централния комитет и изкара решение за моето назначаване в ЦК, без да ме пита. Така започна нова линия в моето лично обществено развитие.

- Говорите за два пътя за развитие на тоталитарния социализъм – перестроечният на Горбачов и китайският модел на Дън Сяопин. Как ги оценявате от дистанцията на времето?

- Пътят на социализма на Горбачов е предателски. Той не разбра правилно нито състоянието на „социализма“, който той наследи и който трябваше коренно да се промени, нито имаше правилни възгледи как да го променя. И така той стана буквален предател на социализма – вместо истинско преустройство той го вкара в релсите на капитализма.

Що се отнася до Дън Сяопин, той е според мен най-внушителният държавен ръководител от края на ХХ в. Благодарение на него Китай се освободи от сковаващите догми на Мао Дзедун и пое правилен път към социализма. Само за 40 години от тогава до сега Китай преодоля вековната си изостаналост и чертае нов път на развитие. Китай вече е високоразвита страна. Той изпревари най-напредналата капиталистическа страна в лицето на САЩ и чертае бързото по-нататъшно развитие на своята страна. Китай стои начело на нова линия в международните отношения, която ще изведе човечеството на нова висота – без опасност от война и без въоръжени сили, за мирно сътрудничество на държавите, при пълно равноправие, за премахване на ограниченията и пороците на личността – престъпност, наркомания, порнография, при буйно развитие на науката и изкуството, на спорта за всички хора, при високо развитие на образованието на всички деца и граждани.

- Можеше ли България да не тръгне по плана на Ричард Ран, каква беше ролята на Андрей Луканов?

- Андрей Луканов, Петър Младенов и Георги Атанасов ориентираха България към капитализма. Независимо от промените в правителството тази линия на развитието на нашето общество се запази. Капитализмът, който се изгради у нас, е от най-лошия вид. Този капитализъм прокуди от България повече от два милиона души. Намаляването на населението продължава. Голяма част от най-добрите ни ученици напускат България, стават студенти на Запад и след това започват работа там. Ако тази мрачна тенденция не се прекъсне и не започне провеждането на нова, истински патриотична линия, България след няколко десетилетия ще изчезне като самостоятелна държава.

- Защо отказахте да сте член на БСП?

- Аз напуснах партията през 1990 г., когато тя, променяйки името си, престана да се бори за изграждането на истински социализъм и след това комунизъм. Тя стана по същество предателска партия по подобие на социалистическите партии в западните страни.

От 2014 г. БСП има ново ръководство начело с Корнелия Нинова. Това ръководство провежда нова политика. То предложи и беше избран с огромно болшинство сегашният ни президент Румен Радев, който е ново явление в нашето развитие. БСП провежда друга линия на развитие на страната. Победата на тази линия е единственият шанс България да тръгне по принципно нов път на изграждане на действително социалистическо общество.

Но ще видим как ще се развият нещата по-нататък.

- Не сбъркаха ли синът ви – проф. Михаил Мирчев, и внукът ви Стоян Мирчев – депутат от БСП, че се захванаха с политика?

- Синът ми и внукът ми не станаха бизнесмени експлоататори, макар че имаха възможност за това. Тяхното включване в политиката има за цел да се промени съществено линията на развитие на страната. Да се спре заплашителното намаляване на населението – досега с повече от два милиона души, което продължава, да се осигури вътрешно развитие на производството с предприятия със съвременни технологии, да се премахнат множеството паразитни звена в държавата и обществото, да се осигури пълноценно развитие на българската наука и образование, да се издигне на съвременно ниво жизненото равнище на населението, да се ликвидира батакът и антинародният характер на държавата.

Дали всичко това ще стане, за да се спаси българската държава и българският народ, ще видим.

- Как си почивате, с какво се занимавате, в какво вярвате днес?

- Моята работоспособност е намаляла значително, но съобразно възможностите си продължавам да изследвам сегашното развитие и факти. Завърших нова книга, която наскоро ще дам за печат. В нея излагам моето марксистко виждане на сегашната действителност. От една страна, човечеството постепенно се очиства и ще се очисти докрай от капитализма, който води непрестанни войни, предизвиква вътрешни безредици и граждански битки в редица страни, опустошава личността с разпространението и на най-нови отвратителни явления. От друга страна, разглеждам развитието на нашата държава. Ако не се спре сегашната политика на държавата, която е гибелна за българския народ, той в близките десетилетия ще изчезне като самостоятелна държава.

Аз продължавам да вярвам в прогреса на човечеството, но той не изключва отмирането на отделни народи. Ето защо смятам за спасител на народа сегашната политика на БСП, ако тя продължи и се развие като марксистка политика.